Лъчът от фенерчето в ръцете на отец Лотар ту се скъсяваше, попаднал върху някоя близка преграда, ту се удължаваше, очертавайки ширналото се пространство. В подземията на метрото беше както винаги задушно и влажно.
— Строго погледнато, техният възглед за света е по-близък до реалността, отколкото твоят.
— Ама и вие…
— С някои уговорки, разбира се – свещеникът сякаш не забеляза възмущението на събеседника си.
— Кадията, когото взривих онзи ден, вярваше, че веднага след смъртта си ще се отдаде на секс със седемдесет и две хурии*.
— Не мога да гарантирам, но по-вероятно е очакванията му да са се сбъднали.
[* Хурии (от араб. – чернооки) – красиви жени, които доставят наслада на праведните мюсюлмани в Джанат (от араб. – рай, райска градина) – Бел.ред.]
Йожен-Оливие се засмя.
— Мислиш, че се шегувам? – по гласа на свещеника Йожен-Оливие изведнъж разбра, че той говори без помен от усмивка. – Ти знаеш ли кои са хуриите?
— Умопомрачителни хубавици, върху които не се лепи нито кал, нито прах.
— Плюс това, нямат месечен цикъл, не остаряват и не забременяват. В нито един от авторитетните ислямски източници не е казано, че хуриите са онова, в което ще се превърнат след смъртта си правоверните жени. Някои ислямистки богослови се опитват да представят нещата така, но това си е чиста проба натаманяване. Хуриите изначално са създадени от хурии. А и да не забравяме огромното им желание за секс.
— Мръсни налудничави приказки и нищо повече.
— Средновековието е оставило доста подробни описания на демони, които се наричат сукуб и инкуб. Сега инкубът, благодарение на Бог, не ни интересува. А, виж, сукубът представлява доста голям интерес. Това е демон в женски образ, който търси полова връзка с мъжете. Повтарям – демон в женски образ, а не жена. И на смъртния такава полова връзка с демон винаги му излиза през носа…
— Искате да кажете, че хуриите са сукуби ли? – На Йожен-Оливие му се струваше, че отец Лотар се е задълбочил доста в тези глупости.
— Искам да кажа, че дяволът доста често изпълнява своите обещания – остро каза свещеникът. – Той казва: ще получиш възможност да влезеш в сношение със седемдесет и две чернооки хубавици. Превъзходно, мисли си мъжът, но не му идва наум да попита до какво ще доведе това действие? Но когато една от дванайсетте врати на въпросното забележително място се отворят пред него, вече ще е късно. Ще е късно да вика, когато една от чернооките хубавици го сграбчи и започне да го утешава така, че направо му подкоси краката, а после го предаде на друга, а ако му секнат силите за тези плътски наслади, ще се наложи да яде месо от специални тамошни бикове, което укрепва мъжката сила, и да дъвче по-бързо, защото третата хубавица вече ще протяга ръце към него… И така – вечно, постоянно, непрестанно, мъчително съвкупление с нечовешки същества, от които няма отърване, колкото и да молиш, колкото и да викаш… Нали това искаше? Нали го смяташе за награда? И се мъчеше да я заслужиш? Е, тогава така ти се пада, получи си го в пълна мяра!
— Вие наистина ли вярвате в това? – Йожен-Оливие се препъна в някаква счупена релса, но се задържа на крака.
— Всичко, с което се сблъскваме днес, отдавна е казано и написано. Наистина, няма нищо ново под луната. Апропо, за луната. Смяташ ли за случайно, че нашият календар е слънчев, а техният – лунен? Луната е мъртво светило за разлика от животворящото слънце. Във всички времена всички поклонници на дявола са почитали луната.
— Смятате, че те се кланят на дявола ли? – Йожен-Оливие подсвирна, но звукът отекна неприятно в заобикалящата ги катранена чернилка.
— Не мога да твърдя подобно нещо, щом те самите не го твърдят – напрегнато отвърна отец Лотар. – Но като християнски свещеник няма как да не обърна внимание на онова, което ме кара да съм нащрек. Ако ме уверяват, че в рая посрещат човека същества, чието описание прилича на сукуби, съм длъжен да си задам въпроса дали това е рай, или прилича повече на ад? Щом луната е основен символ на религия, как мога да не си спомня, че сатанизмът е неотделим от култа към луната?
— Аз пък не мога да си представя как може сериозно да се вярва в сатаната, в ада, а и в рая също, ако трябва да съм честен? Според мен, те са просто ненормалници, откачени фанатици, докато вие… Простете ми, Ваше Преподобие, но не искам да лъжа.
— Няма нищо. Къде ли беше това чудо? Аха! Сега ще се повозим с всички удобства.