— Я чакайте, отец Лотар! – изведнъж се усети Йожен-Оливие. – На колко години сте вие?
— На тридесет и три.
— Тогава как сте могъл да учите в Семинарията?
Свещеникът се засмя, докато ритмично въртеше лоста.
— О, успях официално да изкарам там цяла година! Само защото, разбира се, Семинарията не беше неокатолическа, тях всичките ги закриха две години по-рано. Аз успях да заваря семинарията „Флавини“, фантастично място, там е имало манастир още по времето на Карл Мартел*. Представи си само, живеех между стени, които помнеха времената, когато Франция дори още не е била смятана за „възлюбената дъщеря на църквата“, а едва е започвала да доказва правото си на това звание! И камъните ги помнеха, усещах го. Тогава бях на твоята възраст, на тия години вътрешният слух е много изострен. Ясно е, че в края на XX век старият манастир беше станал никому ненужен. Обявиха го за продан. И няколко от духовните деца на Монсеньор Марсел Льофевр го купиха за Свещеническото братство на Свети Пий X. Също както и семинарията „Екон“ в Швейцария. Преди това трите по-долни курса на Семинарията се помещаваха във „Флавини“, а в „Екон“ учеха по-големите семинаристи. Но от началото на десетте години това се промени, във „Флавини“ започнаха да преподават пълен курс.
[* Карл Мартел – майордом на франкското кралство, разбил арабите при Поатие през 732 г. С тази битка била спряна първата вълна на ислямската експанзия към Европа. Майордом (от латински major omus) е ранносредновековна титла и длъжност, използвана главно в държавата на франките. Майордомът отговаря за кралския дворец, като управлява и някаква територия от кралството с разрешението на краля. Впоследствие властта на майордомите постепенно се увеличава и на практика властта преминава в техни ръце, а кралят управлява само фиктивно – короната е в него, а властта е в майордомите. Един от най-известните майордоми е Карл Мартел. – Б.ред.]
Отец Лотар млъкна, спомнил си изведнъж как се беше завърнал вкъщи за великденската ваканция – семинарист, от няколко месеца получил благоволението да носи расо. В стаята му, позната, но вече някак отчуждена, върху леглото му стоеше изтърканото плюшено мече, с което той бе спал през цялото си детство. Такова нещо можеше да измисли само майка му – и мечето бе докарано с ново мъничко расо с бяла якичка! Лотар първо притвори вратата, а после взе в ръце мечето. Да, братко, през това време и двамата сме се променили.
Господи, как само се гордееше с това свое първо дълго до земята сукнено расо, и колко неудобно му се струваше тогава! Особено неудобно беше да се играе с него футбол. Третокурсниците злорадо го сплашваха, че през лятната ваканция, по време на общия излет в Алпите, ще се наложи и да се катери „с мундир“!
„Или това ще е единствената ви дреха, или никога няма да бъдете с нея самите себе си!“ – нареждаше старичкият абат Флориан, който помнеше самия Льофевр.
Никакви отстъпки на новия век! Животът си течеше почти по средновековен образец. Никакви мобилни телефони, интернет само в библиотеката. Мъничка килия с оскъдно обзавеждане, независимо от старинността на самата сграда. Тя приличаше повече на стаичка в хотел без звезди, отколкото на килия. Имаше не четири, а строго погледнато, две стени. От едната страна беше прозорецът, срещу него вратата. Маса, стол, легло, гардероб, малка мивка в ъгъла. Къпането ставаше в обща баня, вместо хавлия – направо навличаш все същото расо на голо. Забранено беше да държиш хранителни продукти. Дори кутия кафе или пакетчета чай. На Филип Кенер, момче от неговия курс, докторът беше препоръчал да пие повече чай. Той получи официално разрешение, не, не да има в килията си чайник, а да се отбива в кухнята извън часовете, определени за хранене, за да си прави там колкото си иска чай.
В килията беше толкова тясно, че двама души, влезли в нея едновременно, щяха непрекъснато да се блъскат с лакти. Но в килията не се полага да има едновременно двама души. Ако твой съученик ти поиска разрешение да прегледа книгите ти, разбира се, че можеш да го поканиш. Ще му отвориш, ще го пуснеш да влезе и ще останеш да го изчакаш отвън пред отворената врата, докато не си избере нужната книга. Ако търсенето се проточи, можеш да се отлъчиш, разбира се, по някоя своя работа. Но не можеш да влезеш вътре. Правилника на монашеското съжителство, от който по-късно са били възприети и семинаристките правила, не са го съчинявали глупаци.
„Няма дисциплина, която да не може да се овладее от книгите – повтаряше абат Флориан. – Шестте години в Семинарията са ви нужни не толкова заради знанията.“