И веднага след това му мина през ум: Как да му повярвам? Нищо в моя живот не беше ме подготвило да му повярвам!
Някъде отвъд звука на жабите, които падаха на земята навън, и на жабите, които се разплескваха по покрива, той чу много по-зловещ звук — дъвчещия, цепещ звук, идващ от жабите в дневната, които бяха започнали да прегризват път през вратата. Всъщност той виждаше как вратата прилепва все по-плътно към пантите под тежестта на все повече и повече жаби, които напираха с цялата си маса.
Обърна се и видя още жаби да се спускат по основното стълбище на цели дузини.
— Илис! — Той посегна да я хване. Тя продължи да крещи и да се дърпа. Един от ръкавите на фланелката се отпори. Той огледа тъпо парчето разнищен плат, останал в ръката му, и след това го пусна на земята.
— Илис, дявол го взел!
Тя пак изпищя и се дръпна назад.
Сега вече първите жаби бяха стигнали до антрето и нетърпеливо подскачаха към тях. Чу се крехък звън от това, че апликът над вратата се разби. Една жаба профуча, удари се в килима и остана да лежи по гръб, с открит петнисторозов корем и потрепващи във въздуха ципести крака.
Той хвана жена си и здраво я разтърси.
— Трябва да слезем в мазето, там ще сме в безопасност!
— Не! — изкрещя му Илис. Очите й представляваха огромни плаващи нули и той усети, че тя не приема не просто идеята му да слязат в мазето — тя нищо не приема.
Нямаше време за нежности и успокояващи думи. Той сви в шепа предницата на фланелката, в която тя беше облечена и я задърпа из антрето така, както ченгетата дърпат съпротивляващ се арестант по пътя към полицейската кола. Една от жабите, която до този момент се движеше в ариергарда на бързащите надолу по стълбите, направи гигантски скок напред и изтрака с пълната си с иглени зъби уста, опитвайки се да захапе мястото, където петата на Илис бе стояла само преди миг.
Някъде по средата на коридора на нея й стана ясно за какво става въпрос и тръгна с него съвсем доброволно. Стигнаха до вратата. Джон натисна дръжката и я дръпна към себе си, но вратата не искаше да се отвори.
— Дявол да го вземе — извика той и пак я дръпна. Никакъв резултат. Нищо.
— Джон, побързай!
Тя погледна назад през рамото си и видя как жабите нахлуват в антрето към тях с огромни луди скокове една върху друга, удряха се в избелелия тапет на рози, падаха по гръб и след това бяха смазвани от останалите. Това бяха само зъби, златисто-черни очи и дишащи кожени тела.
— Джон, моля те! Мо…
Тогава една от тях подскочи и се вкопчи в лявото й бедро, малко над коляното. Илис изпищя и я сграбчи, пръстите й пробиха кожата и потънаха в черната течна вътрешност. Тя успя да я откъсне от себе си и за един миг, докато вдигаше ръце, ужасното нещо се изпречи право пред очите й, с щракащи зъби, като някаква малка, но смъртоносна машинка. Тя я запрати с всичка сила. Жабата се превъртя във въздуха и се пръсна в стената, която се намираше точно срещу кухненската врата. Не падна на земята, а остана залепена в лепилото на собствените си вътрешности.
— Джон! За бога, Джон!
Джон Грейъм изведнъж осъзна къде точно му е грешката. Той промени посоката на силата си и бутна вратата напред, вместо да я дърпа към себе си. Тя се отвори рязко и той политна напред, като за малко щеше да падне по стълбите. Удари се в парапета, вкопчи се в него, но в този момент Илис за малко щеше да го повали отново, прелитайки край него с писък, напомнящ на пожарна сирена.
Боже Господи, тя ще падне, няма как да не падне, ще си счупи главата…
Но по някакъв начин не стана така. Тя стигна до пода на мазето и се свлече в хлипаща купчина, стискайки раздраното си бедро.
Жабите нахлуваха с малки и големи скокове през отворената врата на мазето.
Джон запази равновесие, обърна се и затръшна вратата. Няколко от жабите, които останаха затворени от вътрешната страна на вратата, започнаха да скачат от площадката по стълбите и да се промушват през перилата. Една от тях скочи вертикално нагоре и изведнъж Джон избухна в смях — изведнъж си представи съвсем ясно как господин Жабаров от телевизионната поредица подскача на пружина, вместо да пътува с колата си. Без да престава да се смее, той сви дясната си ръка в юмрук и удари жабата право в средата на мекия й пулсиращ корем, когато тя се намираше в най-високата точка от скока си, увиснала в пълно равновесие между земното притегляне и своята собствена освободена енергия. Тя изсвистя и Джон я чу как направи пльок!, когато се удари в пещта.
Той задраска по стената в тъмното и пръстите му напипаха цилиндърчето на старомодния „мързелив“ ключ. Натисна го и в този момент Илис отново закрещя. Една жаба се беше заплела в косата й. Тя крякаше, извиваше се, и я хапеше по врата, увивайки се в косата й във формата на нещо, което приличаше на огромна безформена ролка за коса.