Тя каза просто:
— Гилдията движи всичко.
— И аз съм със същото впечатление. Казвам се Влад.
Погледна ме, после отново се загледа над реката.
— Приятно ми е, Влад. Аз съм Тереза. Какво, в името на Трите сестри, те е довело в това скапано градче?
Имаше бръчки в ъгълчетата на очите и на челото, които не бе успяла да прикрие с грима, но предполагам, че от грима не се очакваше да действа на пълна светлина. Бръчките всъщност я правеха по-привлекателна.
— Дойдох заради аромата.
По устните й пробяга усмивка.
— Всъщност — продължих — стоя тук и си задавам същия въпрос. Предимно минавам оттук, на път за някъде другаде. Или отнякъде другаде, така да се каже. Имам роднини някъде наоколо и бих искал да ги намеря.
— О. Кои?
— Мерс.
Тя извърна глава и ме изгледа дълго и преценяващо. Изчаках.
— Не мога да ти помогна — каза накрая.
Кимнах и казах:
— Започвам да подозирам, че изобщо не живеят тук. — Една добра лъжа развързва езиците по-добре от една лоша истина.
— Знам кой би поискал… в смисъл, би могъл да ти каже много неща за това градче — рече тя.
— О? Е, това е най-обнадеждаващото, което съм чул днес.
Тя помълча малко и каза:
— Но струва пари.
Зачаках търпеливо.
Тя въздъхна.
— О, добре. Има една кръчма, „Мишката от зимника“.
— Да, видях я.
— От задната й страна има конюшни. Повечето нощи там можеш да намериш един, казва се Золи. Той е кочияшът на граф Секереш. Знае всекиго и всичко и е кочияшът на графа, тъй че никой не може да го пипне. Или поне той си мисли така. Напий го и ще ти каже всичко.
Извадих един империал, пристъпих към нея и го пъхнах в шепата й. Тя направи онова, дето го правят някои, за да преценят тежестта на монетата, и попита:
— Злато ли е?
— Чисто. Не го харчи наведнъж.
Тя се засмя и ме целуна по бузата. Беше висока почти колкото мен. Беше много по-привлекателна, когато се усмихнеше. Погледах след нея, докато се отдалечаваше. Хубава походка, гъвкава.
Малко след това се изнесох до „Мишката от зимника“, която се оказа почти същата като „Острата шапка“ (така бях започнал да наричам другата кръчма в ума си), само дето помещението бе малко по-дълго и таванът — малко по-висок. Всички маси бяха малки и кръгли. След обичайните сдържани, но не и недружелюбни кимвания отнесох чаша вино до една масичка и се настаних да я ухажвам до вечерта.
Щом се стъмни, заведението започна да се пълни бързо, предимно с мъже, които имаха и вида, и миризмата на фабриката оттатък реката. Имаше и няколко момичета, всичките с рокли с набиващи се на очи връзки отпред и непокрити глезени. От време на време някое от тях тръгваше с някой от работниците към вратите в дъното. Две ме погледнаха, но никоя не се приближи.
Поради липса на друга работа гледах хората и се стараех да запомня лицата без никаква особена причина, освен че бе добро упражнение. По някое време излязох и заобиколих отзад, към конюшнята. Беше оградена с нещо като стобор, зад който имаше висока карета с някакъв знак, изрисуван на вратата, но нямаше впрегнати коне. Където има карета, трябва да има и кочияш. А където има кочияш, има и истории за разказване. А където има истории за разказване, има отговори на въпроси, и може би правилните отговори при това.
Влязох.
Миришеше на прясно сено, старо сено, мокро сено, мухлясало сено и тор. Беше си голямо подобрение, в смисъл откъм миризмата. Имаше десет ясли, четири, от които бяха заети от коне, различни на цвят и размер, а петата — от мършав тип, облечен в черно, с високо изпъкнало чело над дебели вежди, което му придаваше, мм, малко нелеп вид. Беше сплел пръсти на корема си. Ръцете му бяха нашарени със странни бели белези. Седеше на ниско трикрако столче и очите му бяха затворени, но щом приближих, се отвориха. Не видях следа от сън в тях, нито някакъв знак от пиянство — последното бе необичайно, ако човек вярва на всичко, което е слушал за кочияши.
— Ако си дошъл да се повозиш до имението — заговори той с много ясен глас и малко по-пискливо, отколкото можеше да се очаква от вида му — закъснял си. Ако си дошъл за приказки, си подранил. Ако си дошъл да ми купиш пиене, дошъл си в най-подходящия момент.
— Дошъл съм с въпроси и пари — казах.
— Превърни парите във вино и ще ти отговоря на въпросите.
— Става. Какво вино?