Несъмнено за мен щеше да е по-безопасно в Изтока.
И можех да намеря семейството на майка ми.
Разговорът се прехвърли на други неща и аз така и не му казах, че ще замина на Изток. Но през следващите няколко дни изслушах лекции, със същия тон, който помнех от времето, когато изучавах Изкуството, за източните обичаи, политическите устройства на Фенарио и културата. Също тъй ми заговори на фенарийски и настоя и аз да го говоря. Много го дразнеше произношението ми и още повече — акцентът.
Гилдии и вещерски сборища.
Много говорихме за гилдии и вещерски сборища. И добре, че го направихме… но не, ето че се разбързах. Все пак ще ви кажа малко за това сега, за да разберете по-натам. Най-малкото да разберете колкото разбирах аз, което не беше много.
Гилдиите, както ми се обясни, били по занаяти и за занаятчиите до известна степен средство за самозащита срещу едрите търговци, които често продавали стоките си като комисионери. В някои части на Фенарио занаятчиите продавали изделията си направо, тъй че имало по-малко гилдии. В други части имало гилдии, които обхващали големи райони (е, относително големи; самата Фенарир е доста малко кралство според моите мерки).
И почти всяко градче, колкото и малко да е, си имало свое сборище, понякога открито, но по-често членовете му се пазели в тайна. Сборището действало като гилдия за вещици и вещери, като понякога обединявало силите им в общи заклинания, понякога просто прибягвало до заплаха с уменията им, за да пази интересите на членовете си.
Попитах го:
— Всички ли вещери и вещици влизат в тези сборища?
— Владимир, във Фенарио, ъъ, ами почти всички селяни знаят по някое малко заклинание.
— Тогава кой се включва в сборището?
— Тези, които боравят много с Изкуството. Мнозина от тях продават услугите си. И други, които събират и приготвят билките.
— Като тебе. Щеше да си в сборище, ако беше останал там, нали?
— На много места това е неизбежно. Онези, които не се включват, а са длъжни… — Замълча, оставяйки на въображението ми какво би могло да направи едно сборище на отделен вещер, който не им хареса.
— Има ли повече от едно сборище на едно място?
— Не задълго — отвърна той.
Гилдии и сборища, сборища и гилдии. Мда, добре беше, че задели време да ми пообясни за тях.
Пихме още бренди и ядохме още храна, а накрая, в деня след пролетното равноденствие, го прегърнах и се сбогувахме. Ето така се озовах тук, в прохода на Сестара, стоях и поглеждах назад към бъдещето си и напред, към миналото си.
Долу някъде, в една смътна точка, бе краят на Империята и границата на Фенарио, земя на невежество и знание, на суеверие и наука. Е, добре, на науката — може би не чак толкова. Но как да го наречеш, когато суеверията може да се окажат истина?
С Лойош на дясното ми рамо и Роуца на лявото заслизах от планината.
Втора част
Апоптера
Този стадий продължава от момента на излюпването, докато пластът тлъстина се изчерпа напълно — обикновено четири или пет седмици. През този период апоптерата, чиито плавници са израснали напълно по време на излюпването, остава изцяло във водата, докато основните й органи се развият напълно. Любопитно, последно е зрението; апоптерата е сляпа почти до момента на превръщането си. Всъщност според разсъжденията на някои натурфилософи (срв. Хидна, Корвентра) тъкмо първото усещане на светлина задейства метаморфозата й…
Все още остават много неизвестни за паметта на апоптерата. Повечето предположения за „изумителната“ й памет в този стадий се основават на труда на Лерони, документиращ решимостта на съществото да изследва всяко кътче на своя ограничен свят. Макар да не може да се отрече любознателната й природа, така и не е установено категорично, че съществува някакво запаметяване, което се пренася към по-късни стадии. Всъщност налице са по-скоро податки за обратното (вж. Апендикс Д в този том).
1.
БОРААН: Свещ! Ако обичаш Боговете, свещ!
СЕСТРАТА: Но ние нямаме свещи!
БОРААН: Как, няма свещи?
СЕСТРАТА: Всички изгоряха в потопа.