Той наведе очи.
— Не мисля, че знаят за вас, лорд Мерс. Все пак всичко това е било преди няколко поколения. Знаят, че са в някаква роднинска връзка с фамилията, която беше, тоест с тези, които бяха, ъъ…
— Изклани — довърших аз.
— Да. Мики ми каза. Каза: „Отче, знаехте ли, че сме свързани с фамилията Мерс? Какъв ужас!“ — Разпери ръце. Изглежда, беше любимият му жест. — Те не разбират.
— А и вие не ги просвещавате, разбира се.
— Не. Те са прости хора.
— Да. Като Михай.
Кимна. Май не го биваше много с иронията.
— Добре. Значи не е било толкова война, колкото, как го казахте? Избиване.
Той се покашля.
— Видите ли, имам дневника на своя предшественик, и на неговия, и на неговия, както моят приемник ще има моя. Прочел съм ги, защото исках да разбера как това градче…
— Като стана дума, кога се е сменило името на градчето? Трябва да е било след откриването на завода.
— Да. Синовете на стария Секереш сменили името, след като наследили собствеността. Наследили я, сменили името и се върнали на изток. Било тежко време за хората тук. Нямало никакъв закон, никакви…
— Гилдията — прекъснах го. — Точно тогава Гилдията започнала да ръководи, нали?
— Все някой е трябвало да го направи.
— Като стана дума за ръководене, къде е зяпал кралят?
— Извинете?
— По времето на голямото клане. Кралят нищо ли не е предприел?
— Не. Не знам защо. Чувал съм да разправят, че кралят бил слаб тогава, и стар, и притеснен от свои неприятности.
Кимнах. И императори е имало такива, както съм чувал и чел.
— И всички тези приказки за вещери на мрака и вещери на светлината, това е просто… какво?
— Глупост всъщност.
— Да, това го схванах и сам. Но откъде е дошло?
— Не съм сигурен. Имало няколко вещери, които били убити от стария Секереш. Предполагам, че отчасти е трябвало да има спомен за това, а отчасти се е разраснало само.
Поклатих глава.
— Тук има нещо повече.
— Имате предвид Гилдията?
— Да.
— Не смятам, че те са го измислили. Съмнявам се дори да са го окуражавали съзнателно.
— Но?
— Удобно е за целите им да има глупави и невежи хора, които вярват в такива неща.
Говоренето му за глупави и невежи започваше да ме ядосва. Разсъждаваше като мен, а само Лойош има право да разсъждава като мен. Не, не беше това — имаше нещо в поведението му, все едно че двамата сме някакъв елитен клуб, който е над простолюдието. А отецът не беше достатъчно елитен, за да е в моя клуб.
— И какви са тези цели?
— Гилдията… водачите на Гилдията, искам да кажа, Чайор и помощниците му, искат всичко да е, така да се каже, тихо и мирно. Не обичат конфликтите.
— Какъв конфликт по-точно се опитват да избегнат?
— Е, с граф Секереш, разбира се.
— Тук нещо ми се губи — казах. — Защо трябва да има конфликт със Секереш? — Отец Нойдж май се почувства малко неловко от това, че говоря за графа, като пропускам титлата му. Това ме удовлетвори и реших да го направя отново.
— Интересите на Гилдията и на графа невинаги съвпадат, видите ли. Гилдията обича цените да са високи, графът ги харесва ниски. Гилдията иска търговия с останалите части на страната, графът иска нещата да се въртят на място. В интерес на всички е конфликтът да бъде удържан. Видите ли… — Помълча малко, търсеше подходящите думи, предполагам. — Тук имаме нещо като баланс. Имаме Гилдията и негово благородие, разбира се. И работниците в завода, и фаваготите, и селяните, които обработват земята.
— И изхранват всички.
— Точно така. А другите осигуряват на селяните някакъв доход. Но ако една фракция стане неспокойна или недоволна, това срутва всичко, разбирате ли?
— Да, разбирам. Та значи, затова е историйката?
— Коя историйка?
— За девиците, за демоните и…
— Това се случва, видите ли. Има зло — чисто зло — на света. И хора, които вършат зли дела.
— Това ясно. Но не отговорихте на въпроса ми.
— Кой въпрос?
— Защо е трябвало да се измислят тези глупости?
— Не е измислено, в смисъл не точно. И, разбира се, аз лично нямам пръст в това. Аз съм жрец на Вийра, не разказвач на приказки. Просто през годините на някои части от онези събития се е придало по-голямо значение, докато други са били омаловажени. Самите селяни си измислят какво ли не и добавят най-различни подробности.