Добре.
„Добре, шефе. Кога да тръгна?“
„Сега. Нещата би трябвало да започнат всеки момент. Щом прихванеш Орбан, Роуца може да се върне тук, както се разбрахме. И ако всичко тръгне идеално, можеш дори да се върнеш, преди да са дошли да ме вземат“.
„Кога за последен път всичко е тръгвало идеално?“
„Тръгвай“.
Излетя.
Прехвърлих нещата в главата си, за да видя дали не съм пропуснал нещо, дали има големи дупки в плана ми или малки неща, които може да се окажат рискови. Не можах да намеря нищо, а и да бях, сигурно нищо нямаше да мога да направя по въпроса.
Засега всичко действаше.
Щяхме да видим. Много скоро.
„Добре, шефе. Стигнах“.
„Знаеш какво да правиш“.
„Да, шефе. Готов съм, когато и ти“.
„Тръгвай“.
Отпуснах се, затворих очи и разтворих ума си за него.
Скоро се появиха образи.
Оставям се на вятъра да ме понесе нагоре до върха и там има място за кацане — твърде тясно, за да могат да стъпят ходилата ми, но достатъчно широко, за да се вкопча. Боли, но оставам там, наблюдавам и чакам. Храна на четири крака минава под мен, както и хора, млади и стари, а аз чакам…
Тук ще се случи, ако се случи. Тук, точно тук. Ще се случи или не; искам да се случи.
… става бързо. Литвам и бавно правя кръг, за да може той/ аз да видя по-добре. Биещи се хора…
Войници
… твърде много, за да мога да ги преброя…
Трийсет или трийсет и пет.
… щурат се…
Някой покрива тила. Капитанът изглежда хладнокръвен и печен; разбира си от работата.
… разбита врата, летят разни неща, парчета дърво навсякъде, хубаво! Няколко души се събират да гледат…
Нахълтват чисто и ефикасно; няма място за грешки. Добре.
… никаква врата, ще видя дали мога да влетя и да погледам веселбата…
„Внимавай!“
… да, добре, хубави моменти! Никаква кръв обаче, само…
Да, накарай ги да налягат на пода. Аз по-скоро щях да ги убия всичките, но просто съм в милозливо настроение.
… много викане и ревове…
Закани за възмездие, но им желая успех в това. Освен ако вещерите не се намесят, а те скоро ще си имат свои проблеми.
… и ето го него, с вързани отзад ръце, охх, зъбите се впиват дълбоко, дълбоко в…
„Не!“
… не протестира, иска да дере и хапе, и беснее, познаваш това чувство, аз също…
Да, копелето е побесняло. Горкият кучи син. Точно така, скърцай със зъби и настоявай да се видиш с графа. Да се видиш с графа ли? Искаш да се видиш с графа? Аз съм Владимир, графът на Шурке по милостта на нейно императорско величество Зерайка Четвърта. Можеш да се видиш с мен, жалък син на трижди сифилистична улична курва. Ще видим как ще ти се отрази това.
… най-после си разменят думи с един, груби думи, почти се плюят…
Капитанът си върши работата — е, добре, моята работа — не обръща внимание на оплакванията и дава заповед Чайор да бъде отведен в имението…
… върви между двама други…
Изглежда нелепо, докато се опитва да опази достойнството си
… през вратата…
Към имението — и към следващото действие на тази пиеска. Ако изобщо стигне дотам.
… Има отворен прозорец, тъй че навън и в кръг, задържам се близо до зданието и далече над нивото на очите, защото те почти изобщо не поглеждат нагоре. Ето ги, вървят към някаква голяма дрънчаща машинария с четири коня пред нея…
Карета с железни решетки, да, разбира се. И водачът е с войнишка униформа, няма кочияш за престъпника.
… И го вкарват вътре, и той изведнъж се сгърчва, сякаш съм го отровил, но не се доближих до него! Честно!…
Не изчакаха. Добре. Мри бавно, подъл, престъпен, безсърдечен, убиващ дечица кучи син. Мри бавно и мъчително. Почувствай как ти спира сърцето, усети какво става и как не можеш да го предотвратиш. Гледай как се изцежда животецът ти и мисли за престъпленията, които се извършил, за да си докараш това, и дано гниеш вечно в бляскавите адове на Вийра.
… всички са объркани, зяпнали са онзи, който дращи гърдите си и почервенява, и издишва дим, виждам го и го надушвам, лютив и отровен, кисел дим…