— Добре, но защо Сборището се нуждаеше от Гилдията?
Усмихнах се.
— Не точно се нуждаеха от тях. Гилдията знае, че — извини ме за това — че селяните, дори когато практикуват вещерство, не вярват на сборища. Те, вие, тоест, сте склонни да ги обвинявате за най-различни неща. Според дядо ми тъкмо затова водачите на повечето вещерски сборища крият какви са — защото рано или късно ще има лоша година за реколтата и вината ще се припише на сборището. И значи Гилдията е успяла да разкрие поне някои от водачите на Сборището и ги е контролирала с това. Щом е трябвало да дръпнат юздите на Сборището, някой е умирал с „вещерски знак“ на устата.
— Но ти…
— Да. Сложих си сам вещерския знак, точно както Гилдията го е направила на Золи. При това най-вероятно по същия начин.
— Значи използва мен, за да…
— Да.
Погледна ме с неразгадаемо изражение. След това поклати глава и попита:
— Как научи всичко това?
— Потвърдих го по различни начини, в разговори с различни хора. Не бях сигурен за връзката между Гилдията и Сборището, докато не научих, че има определени болести, обичайни за проститутки, които тук не са проблем. За да се предотвратят, е необходим вещер. Ето ти основата за едно делово споразумение.
— Но кой, искам да кажа онзи, който всъщност… тоест кой…?
— Кой уби близките ми? Кой запали пожара? Беше вещерство. Естествени пожари не горят така. Не бих могъл да кажа кой е свършил Работата. Може би Орбан. Беше Сборището обаче.
— Но защо?
— Защото не си вярват едни на други. Вечно дебнене, търсене на шпиони, всяка страна напира за надмощие и внимава другите да не получат предимства. И ето че аз идвам тук с явната лъжа, че уж търся близките си, и всички решават, че не съм дошъл за добро. И това беше добре, защото просто ме следяха и никой не смееше да ме докосне, докато не разберат на чия страна съм. Можеше в края на краищата да съм пратен от краля, а да побеснее кралят срещу тях не е в ничий интерес.
Гледаше ме, впил очи в лицето ми, и слушаше мълчаливо.
Продължих:
— Когато започнах да разпитвам за фамилията Мерс, са помислили, че е само за заблуда, и са продължили да ме наблюдават, за да видят какво ще направя. Но след това… добре, тук само разсъждавам, но изглежда логично. Гилдията ме насочи към Золи. Беше проверка, мисля — искаха да разберат докъде ще продължа с прикриващата си версия или да видят какво ще направя, щом я изразходвам, като ги намеря. Затова нагласиха да се видя със Золи, за когото знаеха, че ще ме упъти към семейство Мерс и ще отговори на въпросите ми. И значи Сборището чува за това чрез техния шпионин, Орбан, и се уплашва. Мерс, в края на краищата, от много години са техни врагове, а сега един човек, когото не могат да пипнат, нито да проучат с вещерство, се кани да се свърже с тях. И понеже не знаят какво кроя, но са убедени, че не може да е добро, се задействат.
Той кимна и попита:
— А Золи?
— Гилдията.
— Защо?
— По същата причина, поради която след това убиха Тереза. След Мерсови изпадат в паника. Още ги е страх да ме пипнат, но знаят, че ще се върна при Золи и ще задам още въпроси. Вече са напълно убедени, че работя за краля и че съм искал да се видя със семейство Мерс, за да науча историята на района — а те не искаха да я науча, нали разбираш. Защото историята разкрива мръсните им тайни. Тъй че поръчват убийството на Золи и се постарават да изглежда уж че го е направило Сборището. Не, за да заблудят граф Секереш, а за да заблудят, ами, тебе.
— Мене?
— Хората. Селяните. Работниците в завода.
— Че какво можем да им направим ние?
— Първо, бихте могли да направите нещата неудобни за търговците. Второ, винаги сте заплаха за Сборището, тоест добра възможност да го озаптяват чрез вас.
— Как се сети за всичко това?
— Би трябвало да попиташ защо не се сетих по-рано. Не знам. Може би защото съм живял толкова време сред драгари, а те…
— Какви?
— Елфи.
— О.
— Не мислех, че моят народ — хората — ще са сериозна заплаха. Цяло семейство е мъртво, защото не започнах да задавам правилните въпроси навреме. Трябва да се примиря с това. Смяташ, че съм лош, защото убих виновниците. Аз смятам, че съм лош, защото не ги убих по-рано.
— Какво ще правиш сега?
— Ами, ако не ме убиеш, ще се укрия, докато не се оправя поне малко.
— Ще се криеш? От кого?