Обзе го хлад. Последният път, когато бе видял името си, изписано по този начин, бе върху колета с дневника на баща си, случка, която продължаваше да му навява тъга.
А сега името му бе изписано по същия начин, но равно и безлично на машина.
Чичо Едуард се прокашля:
— Не знаех дали няма да искаш да изчакаш, докато се върне сестра ти…
Джейк отвори плика. Кой знае кога ще се върне Кейди!
Зад гърба му се разнесе приглушено ръмжене. Обърна се и видя Уотсън да се промъква в библиотеката. Козината по врата му беше настръхнала, а носът му бе вирнат във въздуха. Явно го бяха напъдили от кухнята и басетът бе дошъл при Джейк, за да намери утеха и съчувствие. Чувствителният му нос обаче сигурно бе надушил миризмата на писмото, усещайки нещо, което само едно куче може да усети. Уотсън пристъпи още по-близо. Започна да обикаля в кръг и да ръмжи предупредително.
— Тихо, Уотсън, … всичко е наред.
Джейк извади съдържанието на плика. Между пръстите му се плъзнаха цветна брошура и още няколко листа и се разпиляха по дъсчения под. Уотсън отскочи игриво назад. Джейк успя да улови най-големия лист от твърда ленена хартия. Беше жълт на цвят, изписан с най-черното мастило, което бе виждал.
Чичо Едуард коленичи и вдигна разпилените листа и плика. Прелисти ги, докато Джейк четеше поканата веднъж, после втори път.
— Това са самолетни билети — добави чичото. — Два. За теб и за сестра ти. Първа класа. А това май е резервация за „Савой“. Много скъп хотел!
Джейк смръщи вежди, когато стигна до най-интригуващата част: „Маянските съкровища на Новия свят“.
Чичо Едуард прелисти брошурата. Снимки на златни и нефритени предмети обрамчваха рекламното съобщение на музея за организираната от него изложба.
— Това е от Британския музей — каза той. — Много странно. Самолетните билети са за другиден, понеделник, а според брошурата, първият ден на изложбата е вторник.
За нас е удоволствие и чест
да поканим
Господин Джейкъб Бартоломю Ренсъм
и
Госпожица Катрин Едуина Ренсъм
Да присъстват на официалното
откриване на интригуващата нова
изложба в
Британския музей
Лондон. Англия
Маянските съкровища на
Новия свят
Организирана със скромната
подкрепа на
Бледсуърт Съндрайс & Индъстриз
— Вторник? — попита Джейк, забелязал и друга странност. Спомни си лекцията за календара на маите, която бе изнесъл предния ден в училище, и за предсказанията на маите, свързани с този ден. — Това е денят на слънчевото затъмнение. В Лондон затъмнението ще бъде пълно.
Не бе в състояние да скрие възбудата в гласа си.
— Това не ми харесва — каза чичо Едуард и бръчките по челото му станаха още по-дълбоки. — Идва в последния момент. А и билетите са само два, за теб и за сестра ти.
— Двамата с Кейди сме достатъчно големи, за да пътуваме сами. А и ти винаги си ми казвал, че някой ден непременно трябва да видя Британския музей.
Чичо Едуард се угрижи още повече:
— Преди да обсъдим въпроса, бих искал да проведа няколко телефонни разговора. Трябва да се уточнят хиляди неща. Трябва да…
Джейк престана да чува думите на чичо си. Не можеше да откъсне поглед от една от снимките в разгънатата брошура. Пресегна се и я взе от ръката на чичо си. В средата бе поместена фотография на златна змия, инкрустирана с нефрит и рубини. Снагата й бе извита на осморка, а всеки край завършваше с глава — едната със зейнала паст и оголени зъби, другата — със затворена уста, от която се показваше тънък раздвоен език.
Джейк се взираше в изображението. Стори му се, че земята се клати под краката му, дишането му се ускори, но стана все по-плитко.
Той разпозна двуглавата змия. Виждал бе рисунката ѝ в скицника на майка си, дори бе прочел подробно нейно описание в дневника от археологическите разкопки на баща си. Двете тетрадки — двете половини на техния общ дневник — бяха пристигнали заедно със счупената златна монета, в колет, надписан с почерка на баща му. Но пратката не бе придружена нито от бележка, нито от каквото и да било обяснение.
Накрая Джейк вдигна брошурата и посочи:
— Това е един от артефактите от разкопките на мама и татко. — Прегледа набързо брошурата. Останалите предмети също изглеждаха познати, но той искаше да ги сравни с рисунките в скицника на майка си.