Пръстите на Джейк обхванаха златния корпус. Дали родителите му бяха живи? Нямаше как да разбере, но знаеше, че за да запази искрица надежда, че ще открие отговора на този въпрос, първо трябва да оцелее.
— Трябва да има начин да прогоним сенките от камъка — повтори Марика.
Джейк почти не я слушаше. И все пак някакво ъгълче от съзнанието му улови думите й. Те сякаш пронизаха мозъчните му клетки — да прогоним сенките — докато в същото време продължаваше да обмисля вариантите за генериране на електричество.
Въглища, вятър, пара, ядрена енергия…
Изведнъж се сети. Напрегна се достатъчно силно, та Марика да забележи.
— Джейк, какво има?
Страхуваше се да отговори, за да не изгуби нишката на мисълта си. Отново обмисли идеята си. Представи си бронзовите гривни върху жезлите на старейшините на ур, танцуващите отражения върху изпъстрената със стенописи пещера.
— Джейк? — настоя Марика.
Той пресметна всичко необходимо — наклона, ъгъла, разстоянието.
— Ще трябва да отидем и тримата. — Най-сетне беше взел решение и го изрече на глас.
— Къде трябва да отидем? — попита Пиндор.
Джейк се обърна към приятелите си.
— Трябва да се върнем в пирамидата.
В този момент към тях се присъедини и Ба’чук. Той бе наблюдавал приближаването на воините от своето племе с блеснали от гордост очи.
— Ба’чук, можеш ли да ни отведеш обратно в пирамидата?
Той кимна.
— Ако желаете.
— Преди да тръгнем обаче — каза Джейк, — трябва да вземем няколко брони.
Марика го хвана за ръката.
— Какво си намислил, Джейк? Наистина ли ще излекуваш изумрудения кристал?
— Може би.
Не бе сигурен дали планът му ще успее, но ако беше прав, това щеше да обясни защо Калверум Рекс бе изчакал именно нощта, за да предприеме атаката си срещу Калипсос. Калверум Рекс не оставяше нищо на случайността.
— И как ще го излекуваш? — попита Пиндор. — С какво?
— С помощта на най-старата и най-голямата батерия на света — отвърна Джейк.
Когато изложи плана си, очите на Пиндор блеснаха.
— Мислиш ли, че ще проработи? — попита Марика.
Джейк не виждаше причина да я излъже.
— Не зная.
— Ами ако планът се провали? Ако си сбъркал?
— Тогава всички сме обречени. — Джейк сви рамене. — Но както ти сама каза, Мари, и без друго сме обречени.
— Ще престанете ли да говорите, че сме обречени, обречени? — смъмри ги Пиндор.
Джейк попита:
— Някой има ли по-добра идея?
Никой не му отговори и той започна да излага подробностите от своя план, но Пиндор го прекъсна:
— Това, което си намислил, е свързано с голяма прецизност, трябва да уцелиш подходящия момент, нали?
Джейк кимна.
— … и ще ти бъде от полза, ако някой отвлече вниманието на гракилите — добави Пиндор.
Преди Джейк да се съгласи, приятелят му погледна към събралите се римски ездачи, които неохотно се качваха по седлата си. Израженията на лицата им обхващаха целия спектър от надеждата, свързана с племето на ур, до отчаянието, свързано с онова, което ги очакваше в Калипсос.
Пиндор заговори с извърната към ездачите глава:
— Джейк, ти каза, че се нуждаеш от трима ни. Може ли Ба’чук да заеме моето място?
Марика го докосна по рамото.
— Пин, имаме нужда от теб.
Той отстъпи встрани.
— Имате нужда от трима души. Не от мен. Така ли е, Джейк?
Джейк долови напрежението в гласа на Пиндор. Знаеше, че то не е продиктувано от страх, а от решителност. Пиндор не се опитваше да се измъкне от тази опасна мисия. Той възнамеряваше да се изложи на още по-голяма опасност.
— Трима са достатъчни — отвърна Джейк.
Пиндор кимна. Стисна свирката, която Джейк му бе дал като талисман, и тръгна към ездачите.
— Пин! — извика подире му Марика.
Джейк я улови за лакътя.
— Той знае какво прави.
Спомни си колко добър стратег е техният приятел. Беше забелязал слабото място в плана на Джейк и бе открил начин да го компенсира. За да имаха някакъв шанс да успеят, трябваше да се движат по много прецизен график. Една маневра за отвличане на вниманието в нужния момент, можеше да се окаже решаваща за успеха им.