Чичо Едуард пристъпи към него:
— Мислех, че тези артефакти са заключени в някой трезор в Мексико Сити.
Джейк кимна. Скоро след като бандитите бяха нападнали лагера на родителите му, мексикански военни бяха пристигнали с хеликоптери и отцепили района. Никой не знаеше каква част от находките е била открадната или какво се е случило с телата на майката и бащата на Джейк. Беше изчезнал и един техен колега, доктор Хенри Бетел.
Все пак военните бяха успели да спасят по-голямата част от маянските артефакти. Ценността им ги правеше национални съкровища, затова те никога не бяха напускали Мексико.
До този момент.
Бяха временно изложени в лондонския музей.
Маянските съкровища на Новия свят.
— Нищо чудно, че са ви поканили — каза чичо му, докато надничаше през рамо, за да прочете брошурата.
— Синът и дъщерята на откривателите на артефактите.
Джейк не можеше да откъсне поглед от брошурата. Проследи с пръст извивките на двуглавата змия. Сигурно родителите му също я бяха докосвали, може би техните ръце я бяха извадили от пръстта.
— Трябва да отида — каза Джейк с мрачна решителност в гласа си.
Чичо Едуард постави ръка на рамото му, за да го успокои.
Кой знае кога щеше да получи втори шанс да зърне реликвите, които отново щяха да бъдат заключени в трезор? В очите на Джейк напираха сълзи. Така щеше да се почувства по-близо до родителите си.
Откъм централния вход на имението се разнесе скърцане на спирачки и свирене на гуми. Дочу се весел смях и шумно сбогуване. Миг по-късно вратата се отвори и в дома връхлетя Кейди. Обърна се и отново махна енергично с ръка:
— До утре, Ранди!
Влезе в библиотеката и видя Джейк и чичо Едуард, които впериха погледи в нея. Забеляза израженията им и върху съвършеното й чело се появи тревожна бръчка:
— Какво има?
— Е, аз няма да ходя! — заяви Кейди и започна да изброява причините на пръстите на ръцете си.
— В неделя Джефри организира парти край басейна. В понеделник имаме тренировка на мажоретките, след нея още един купон. Без да броим двете партита във вторник.
За финал тропна леко с крак.
— Определено няма да зарежа всичко това, за да се превърна в бавачка на Джейк в някакъв скучен музей.
Джейк усети как лицето му почервенява. Сестра му изобщо не си бе направила труда да го изслуша. Сърцето му заби учестено. Добре съзнаваше, че ако Кейди не замине, и той няма да замине. Чичо Едуард нямаше да му позволи да пътува сам.
— Кейди! Това са находките на мама и татко!
Тя преглътна. Сведе очи към брошурата, после отмести поглед от нея. Кейди проявяваше далеч по-голям талант в рисуването и въобще в изкуствата, в сравнение с Джейк. Надълго и нашироко бе изучавала скицника на майка си. Или поне го бе правила в началото, малко след като дневниците на родителите им бяха пристигнали по пощата. През последните две години не си бе направила труда да ги погледне.
Джейк обаче бе забелязал лекото треперене на ръцете на Кейди, когато тя сведе поглед към брошурата. Също бе разпознала двуглавата змия.
— Не зная — каза тя. — Имам да правя толкова много неща.
Джейк се обърна към чичо Едуард и го погледна умолително.
Чичо му само сви рамене. Очевидно все още се чудеше дали трябва да отидат. Особено след като сестра му не изгаряше от желание да го прави.
— Това да не са билети за първа класа? — внезапно попита Кейди и ги взе в ръка. — И резервация за апартамент в „Савой“?
Усетил, че бронята й се пропуква, Джейк промени подхода си. От вълнение бе забравил с кого си има работа.
— Това е, това е страхотно! — предпазливо каза той и размаха билетите. — Виж само колко струват. Освен това пътуването до Лондон съвпада със слънчевото затъмнение. Предполагам медиите ще отразят откриването на изложбата…
Забеляза как раменете на сестра му потръпват при споменаването на думата медии.
— Сигурен съм, че ще има камери — продължи той. — Новинарски екипи, подвижни телевизионни станции, дори знаменитости.
Очите на Кейди се разшириха от удивление. Отново погледна поканата.
Докато сестра му налапваше стръвта, Джейк се подготви да я улови на въдицата.
— Освен това — каза той, — помисли си за шопинга, за най-новата европейска мода, която още не е пристигнала в моловете на Норт Хемпшир. Сигурно ще бъдеш първата тук, облечена с тези дрехи.