Джейк отказа да си припише цялата заслуга.
— Мари ми даде идеята. А и вие ми казахте нещо.
Балам повдигна вежда.
Джейк му обясни и дори цитира първия урок на магистъра:
— Слънцето е в основата на цялата алхимия.
Балам се засмя.
— Значи все пак някой слуша какво говоря. Във всеки случай, планът ти е гениален. — Възрастният мъж разроши косата на момчето. Това беше бащински жест, който стопли сърцето на Джейк.
— Предполагам — продължи Балам, — че нямате търпение да отидем и в другата зала, която се намира по-долу.
— Да. А може ли ние с Кейди да отидем там сами?
Джейк искаше двамата със сестра си да останат сами, докато оглеждат помещението. Ако възникнеха някакви въпроси, винаги можеха да се върнат и да ги зададат.
Магистърът не възрази и ги подкани да тръгват.
— И без друго имам достатъчно работа тук. Когато приключите, върнете се пак.
Джейк едва се сдържа да не се затича по коридора. Поведе Кейди към отвора в другия край на залата и надолу по спираловидната стълба. Кръглата зала с маянския календар изглеждаше по същия начин и когато я бе напуснал миналия път. На пода лежаха двете големи зъбни колела, озарени от светлината на лампата.
Кейди отново ахна, но този път поради съвсем друга причина.
— Толкова много злато! Сигурно струва цяло състояние!
— Не сме дошли за това — каза ѝ Джейк.
Тя го погледна.
— Знам, но това не означава, че не мога да гледам.
— Не пипай нищо!
Джейк влезе във вътрешността на залата. Искаше да огледа всичко отново, но този път по-бавно, по-методично. Баща му често го бе предупреждавал да обръща внимание на детайлите. Дълг на всички учени е, когато се изправят пред някоя от загадките на живота, да бъдат изключително прилежни и усърдни.
Джейк извади джобния часовник.
Ето една загадка, която трябваше да разбули.
— Къде намери часовника на татко? — попита го Кейди.
Той посочи вътрешното колело.
— Лежеше на пода, ей там.
— Просто си лежеше?
— Да, не ти ли казах?
Кейди протегна ръка.
— Дай да го видя.
Джейк се поколеба. Не се бе разделял с часовника нито за миг. Не искаше да го изпуска от поглед. Но пък Кейди не бе имала възможност да го разгледа както трябва.
Неохотно постави часовника в ръката й.
— Внимавай! — предупреди я той.
Тя отново извъртя очи и му обърна гръб. Отдалечи се от него и започна да разглежда залата сама.
Джейк насочи вниманието си върху стените, покрити с неизвестната писменост. Част от отговорите, които търсеше, сигурно се криеха в този непознат език. Беше попитал Балам, но никой в Калипсос не бе в състояние да го разчете.
Погледът на Джейк пробяга върху буквите, после се спря на барелефа върху стената, на който бяха изобразени трите карти. Нещо в тези карти…
Огледа ги внимателно, проследи как някога днешните континенти са били съединени — подобно на парченца от гигантски пъзел — в една огромна земна маса, наречена Пангея. Какво толкова имаше в тези карти, че не можеше да откъсне очи от тях?
Едва сега Джейк забеляза надписа под картите.
Предишния път бе толкова шокиран от откритието, че това е Пангея, че не бе обърнал внимание на изписаната отдолу дума. В края на краищата, това бе още една дума, изписана с онези странни букви.
Тя не му говореше нищо. Отново насочи вниманието си към кръглите карти. Погледът му се местеше напред-назад по тях. Седемте континента образуваха един суперконтинент. И все пак мисълта за необикновените символи не го напускаше. Те като че ли мержелееха в крайчеца на окото му. Само осем букви. Осем парченца от пъзела. Джейк отново погледна събраните в едно континента на Пангея, сетне буквите.
Ами ако…?
Представи си буквите наредени по-плътно една до друга.
Като че ли започна да се образува някаква дума. Нещо му изглеждаше познато. Мистерията накара мозъка му да заработи на по-високи обороти.
Джейк бръкна в джоба си и извади скицника на майка си. Откъсна една празна страница и измъкна молива, който държеше пъхнат между спиралите на скицника. Притисна листа към стената и започна да движи молива по повърхността му, така че да получи отпечатък на буквите.