Кураторът вдигна ръка към гостите:
— Моля, останете по местата си. Всеки момент ще включим осветлението в двора. Докато чакаме, може би е най-добре да позволим на младите Ренсъмови да разгледат изложбата първи, да им позволим да останат насаме със съкровищата, които родителите им са открили.
Разнесоха се възклицания „Ах!“ и „Колко трогателно!“, заедно с приглушени аплодисменти.
Над останалите обаче се извиси един глас, изпълнен с презрение:
— Съкровищата, които родителите им са открили? Ха! По-скоро, съкровищата, които родителите им са откраднали! — Последната дума отекна над двора като изстрел.
Последва неловко мълчание.
Мъжът продължи:
— Какво ще кажете за слуховете, че Ренсъмови са живи и се крият в Южна Америка? Че са инсценирали изчезването си, за да се измъкнат с най-ценните съкровища?
Сърцето на Джейк заби ускорено. Лицето му запламтя от гняв.
— Вижте какво — каза кураторът. — Това са долни клевети, които…
Прекъсна го рязък вик:
— Ричард и Пенелопе Ренсъм са най-обикновени крадци, да го знаете от мен!
Осветлението в двора отново бе запалено.
Джейк свали очилата, с които наблюдаваше затъмнението, и откри мъжа в тълпата. Беше онзи мазник, репортерът, който дъвчеше поничка отвън.
Джейк пристъпи напред, готов да се хвърли и да накара мъжа да се извини за думите си, но една огромна длан го спря и го върна на площадката на втория етаж.
Морган Дръмонд вежливо побутна Кейди след него.
— Не е необходимо да слушате тези глупости. Идете вижте изложбата.
Кураторът, застанал зад него, повика охраната. Охранителите се втурнаха покрай Джейк и Кейди и затопуркаха надолу по стълбите.
Мъжът обаче продължаваше да крещи:
— Крадци! Шарлатани! Ръцете на Ренсъмови са изцапани с кръв!
Всяка дума пронизваше като нож сърцето на Джейк.
Дръмонд го побутна отново:
— Върви, след малко ще дойда и аз.
Кейди го погледна. Очите й бяха изпълнени с недоумение и страх.
— Джейк…
Трябваше да я отдалечи колкото се може по-скоро от тази сцена:
— Да вървим.
Ускориха крачка и се озоваха в залата срещу стълбите. Краката на Джейк не му се подчиняваха, беше заслепен от гняв. Беше навлязъл доста навътре в изложбената зала, преди мозъкът му най-сетне да регистрира чудесата, които го заобикаляха.
Спря на място. Кейди го последва.
— Това са мама и татко — каза Кейди.
Двамата бяха спрели пред огромен плакат. На него бе същата снимка, която Джейк пазеше в тетрадката си. Родителите им се усмихваха щастливо пред фотоапарата, облечени в окаляните дрехи с цвят каки, вдигнали каменния блок с маянските изображения.
Зад гърбовете им продължиха да долитат крясъци откъм двора.
Поредна порция лъжи по адрес на родителите им.
Джейк се взря в лицата им, изобразени в естествена големина. Това беше повече, отколкото можеше да понесе. Обърна гръб на постера. Чу вик, по-силен от предишните:
— Убийци и крадци!
В този миг Джейк си спомни нещо: как онзи противен тип бе кимнал на Морган Дръмонд, когато влизаха в музея.
Сякаш двамата се познаваха.
Кимването.
Като че ли то бе предварително уговорен сигнал.
Джейк си припомни и откровението, което Дръмонд бе направил по-рано. Дали този скандал не бе още един опит да се постигне по-широко медийно отразяване, да се полемизира изложбата, да се продадат повече билети?
Или пък целеше нещо далеч по-зловещо?
Няколко минути Джейк обикаляше изложбената зала, потънал в мислите си. Кейди също кръжеше наоколо с ръце здраво скръстени на гърдите, сякаш се боеше да докосне каквото и да било. Движеха се из залата по различни орбити като две планети, чиито пътища никога не се пресичат.
Докато Джейк обикаляше между експонатите, притесненията му постепенно започнаха да се разсейват. Смайването и възхитата охладиха горещите страсти, успокоиха разтуптяното му сърце. Накъдето и да се обърнеше, пред очите му се изправяха артефакти и реликви, които бяха скицирани или описани в дневниците на родителите му, като например двуглавата змия от брошурата. На живо необикновената змия изглеждаше още по-ослепителна, ярко осветена от халогенните лампи. Очите й бяха изработени от рубини. Люспите й бяха гравирани върху златото до последната подробност. Зъбите бяха направени от късчета слонова или някаква друга кост.