Кейди се опита да му го вземе, но той отстъпи назад и скицникът се оказа извън обсега й.
Джейк заобиколи от далечната страна на пирамидата:
— Не те ли е грижа за мама и татко?
Кейди не помръдна от мястото си. Рамената й се разтресоха, а лицето й доби пурпурен цвят.
— Разбира се, че ме е грижа! — извика тя и посочи залата с ръка. — Но смяташ ли, че всичко това ще върне мама и тате?
Неподправената болка в гласа й накара Джейк да замълчи. Никога не бе чувал този тон. Това го изплаши.
Тя продължи:
— Всичко това! Скицникът на мама, тези съкровища… боли ме дори само като ги гледам… самото им присъствие ми причинява болка и нищо друго. — Обърна гръб на пирамидата. — Защо тогава да ги гледам? Каква е ползата?
Джейк я гледаше с широко отворени очи.
Тя поклати глава.
— Не мога да понасям това! Не мога да понасям дори теб!
— Какво ми има? — попита Джейк, очевидно засегнат.
Тя се обърна рязко към него:
— Защо не си подстрижеш косата като всички останали?
Объркан, Джейк отметна перчема, който падаше пред очите му.
— Толкова много приличаш на татко, че не мога да те гледам!
Той си спомни предишните й думи: Всичко това ми причинява болка и нищо друго!
Тя подсмръкна и му обърна гръб.
— Понякога… понякога ми се иска… ти никога…
Изведнъж ярка светлина обля залата, придружена от оглушителен гръм. Подът се разтресе под краката им, а от двора се разнесоха уплашени викове. Джейк и Кейди се обърнаха натам и пристъпиха по-близо един до друг. Лампите над главите им премигнаха и угаснаха.
Мрак погълна залата.
— Какво става? — прошепна Кейди в тъмнината.
Джейк започна да гадае:
— Светкавица. Сигурно гръм е ударил музея.
Когато очите им привикнаха с внезапно настъпилия мрак, Джейк забеляза приглушено сияние зад тях. Обърна се и извика от изненада.
— Какво има? — възкликна Кейди.
Джейк потърси ръката й в тъмнината, улови я за лакътя и я завъртя.
— Виж!
Пирамидата бе окъпана в меко огнено сияние със синкав цвят. Пламъците танцуваха в краката на дракона и се спускаха надолу към деветте стъпала. Джейк гледаше с отворена уста. След миг осъзна, че подобно нещо е виждал в музея на науката и техниката.
— Огньовете на свети Елм — изрече той с възхита. — Моряците, плавали някога на ветроходите, са виждали подобни призрачни пламъци около корабните мачти по време на буря.
— Но какво ги предизвиква?
Джейк пристъпи напред.
— Внимавай — предупреди го Кейди, но въпреки това го последва.
Джейк усети как косъмчетата по гърба му настръхват.
— Не се тревожи. Като че ли вече угасва.
Подобно на вълна при отлив, огънят намаля, затрептя и изчезна. Джейк заобиколи пирамидата и забеляза нещо странно.
— Ела да видиш това — каза той и посочи.
Пламъците не бяха изчезнали, а по-скоро бяха пробили кръгла дупка в една от стените на пирамидата. Джейк не успя да сдържи любопитството си и се наведе, за да види по-отблизо. Навитият на руло крайчец на драконовата опашка заобикаляше дупката. Всъщност, това не бе истинска дупка. Приличаше по-скоро на лека вдлъбнатина в златната повърхност — сякаш на това място някога е бил инкрустиран скъпоценен камък, който сега липсваше.
В мига, в който пламъците изгаснаха, светнаха червените аварийни светлини и озариха изложбената зала с рубинени отблясъци.
Джейк се изправи.
Странно…
Любопитен, той разтвори скицника на майка си и откри страницата с рисунката на пирамидата. Макар светлината да беше слаба, той успя да зърне същата дупка и на рисунката. И там дупката бе празна.
— Тук няма нищо — каза той и почука с пръст мястото.
Кейди се приведе.
— Сега няма нищо. — Тя протегна ръка и опипа хартията. — Виж как е размазано… Усещам лека неравност върху хартията. Нещо е било нарисувано и…
— … и смяташ, че е било изтрито?
Кейди кимна.
— Който и да го е направил, много е бързал.
— Мама?
— Не зная.
Джейк свали скицника и впери поглед в златната пирамида. Защо мама ще нарисува нещо, а после ще го изтрие?
Наклони глава встрани и започна да изучава дупката.