Выбрать главу

Кейди се опита да му го вземе, но той отстъпи назад и скицникът се оказа извън обсега й.

Джейк заобиколи от далечната страна на пирамидата:

— Не те ли е грижа за мама и татко?

Кейди не помръдна от мястото си. Рамената й се разтресоха, а лицето й доби пурпурен цвят.

— Разбира се, че ме е грижа! — извика тя и посочи залата с ръка. — Но смяташ ли, че всичко това ще върне мама и тате?

Неподправената болка в гласа й накара Джейк да замълчи. Никога не бе чувал този тон. Това го изплаши.

Тя продължи:

— Всичко това! Скицникът на мама, тези съкровища… боли ме дори само като ги гледам… самото им присъствие ми причинява болка и нищо друго. — Обърна гръб на пирамидата. — Защо тогава да ги гледам? Каква е ползата?

Джейк я гледаше с широко отворени очи.

Тя поклати глава.

— Не мога да понасям това! Не мога да понасям дори теб!

— Какво ми има? — попита Джейк, очевидно засегнат.

Тя се обърна рязко към него:

— Защо не си подстрижеш косата като всички останали?

Объркан, Джейк отметна перчема, който падаше пред очите му.

— Толкова много приличаш на татко, че не мога да те гледам!

Той си спомни предишните й думи: Всичко това ми причинява болка и нищо друго!

Тя подсмръкна и му обърна гръб.

— Понякога… понякога ми се иска… ти никога…

Изведнъж ярка светлина обля залата, придружена от оглушителен гръм. Подът се разтресе под краката им, а от двора се разнесоха уплашени викове. Джейк и Кейди се обърнаха натам и пристъпиха по-близо един до друг. Лампите над главите им премигнаха и угаснаха.

Мрак погълна залата.

— Какво става? — прошепна Кейди в тъмнината.

Джейк започна да гадае:

— Светкавица. Сигурно гръм е ударил музея.

Когато очите им привикнаха с внезапно настъпилия мрак, Джейк забеляза приглушено сияние зад тях. Обърна се и извика от изненада.

— Какво има? — възкликна Кейди.

Джейк потърси ръката й в тъмнината, улови я за лакътя и я завъртя.

— Виж!

Пирамидата бе окъпана в меко огнено сияние със синкав цвят. Пламъците танцуваха в краката на дракона и се спускаха надолу към деветте стъпала. Джейк гледаше с отворена уста. След миг осъзна, че подобно нещо е виждал в музея на науката и техниката.

— Огньовете на свети Елм — изрече той с възхита. — Моряците, плавали някога на ветроходите, са виждали подобни призрачни пламъци около корабните мачти по време на буря.

— Но какво ги предизвиква?

Джейк пристъпи напред.

— Внимавай — предупреди го Кейди, но въпреки това го последва.

Джейк усети как косъмчетата по гърба му настръхват.

— Не се тревожи. Като че ли вече угасва.

Подобно на вълна при отлив, огънят намаля, затрептя и изчезна. Джейк заобиколи пирамидата и забеляза нещо странно.

— Ела да видиш това — каза той и посочи.

Пламъците не бяха изчезнали, а по-скоро бяха пробили кръгла дупка в една от стените на пирамидата. Джейк не успя да сдържи любопитството си и се наведе, за да види по-отблизо. Навитият на руло крайчец на драконовата опашка заобикаляше дупката. Всъщност, това не бе истинска дупка. Приличаше по-скоро на лека вдлъбнатина в златната повърхност — сякаш на това място някога е бил инкрустиран скъпоценен камък, който сега липсваше.

В мига, в който пламъците изгаснаха, светнаха червените аварийни светлини и озариха изложбената зала с рубинени отблясъци.

Джейк се изправи.

Странно…

Любопитен, той разтвори скицника на майка си и откри страницата с рисунката на пирамидата. Макар светлината да беше слаба, той успя да зърне същата дупка и на рисунката. И там дупката бе празна.

— Тук няма нищо — каза той и почука с пръст мястото.

Кейди се приведе.

— Сега няма нищо. — Тя протегна ръка и опипа хартията. — Виж как е размазано… Усещам лека неравност върху хартията. Нещо е било нарисувано и…

— … и смяташ, че е било изтрито?

Кейди кимна.

— Който и да го е направил, много е бързал.

— Мама?

— Не зная.

Джейк свали скицника и впери поглед в златната пирамида. Защо мама ще нарисува нещо, а после ще го изтрие?

Наклони глава встрани и започна да изучава дупката.