Или май падна.
Джейк приклекна и се сви до Кейди във високата трева. Двете половини на златната монета паднаха в краката му и издрънчаха. Хвана ги здраво в шепа. Другата му ръка продължаваше здраво да стиска сестра му. Нещо, което не бе правил, откакто навърши шест години.
Светът наистина бе дошъл на мястото си, но това не беше същият свят.
Втора част
5.
Земята на изгубените
Джейк се изправи. Пое дълбоко въздух. След миг осъзна, че нещо не е наред и това го уплаши. Въздухът бе прекалено тежък, прекалено топъл и влажен, за да бъде лондонски. Освен това миришеше на кал и гниеща растителност.
Прибра двете половини на златната монета в джоба си и се огледа наоколо. Заобикаляха ги гъсти папрати с размерите на плажни чадъри. Над масивни коренища, наподобяващи коленете на великан, се издигаха високи дървета. Високо над тях се простираха гъсти дървесни корони с изумруден цвят.
Джейк разтърси глава, сякаш се опитваше да проясни зрението си.
Не се получи.
Дали пък двамата с Кейди не бяха изгубили съзнание? Упоени с газ? Отвлечени и захвърлени в някаква джунгла?
Във въздуха около тях летяха насекоми и жужаха в дразнещ хоровод.
— Какво направи? — попита го Кейди.
Той погледна сърдито.
— Какво съм направил? За какво говориш? Нищо не съм…
Тя го прекъсна, оглушала за думите му.
— Какво стана? Къде сме?
Страхът в гласа й му подсказа, че и сестра му се опитва да се ориентира, но също като него, не успява.
Джейк се надигна. През редките дупки в гъстите дървесни корони проникваше слънчева светлина. През един по-широк отвор се виждаше слънцето. До него се бе настанила и луната, заприличала на негова тъмна сянка. Джейк видя как луната се отдалечи от слънчевия диск. Затъмнението бе свършило. Но дали това бе същото затъмнение, на което бяха станали свидетели в Лондон? Би трябвало. През следващите седем години не се очакваше ново слънчево затъмнение.
Но ако това бе същото затъмнение, следователно бяха изминали не повече от няколко секунди.
Нима бе възможно?
Докато наблюдаваше слънцето и луната, над дупката между дърветата прелетя нещо. Беше огромно и с широко разперени кожени криле, но изчезна преди Джейк да успее да го разгледа добре.
Въпреки жегата Джейк почувства как кръвта му се смразява.
Нещо го перна по бузата. Летящ бръмбар кацна на папрата точно пред него. Беше голям колкото дланта му и в предната си част имаше чифт закривени пипалца. Изчатка с ослепително зелените си крила, размаха ги и отлетя.
Смаян, Джейк се наведе и отстъпи крачка назад. Единият му крак стъпи върху калното дъно на поточе, което прекосяваше поляната. Погледна надолу и видя нещо да се отдалечава бързешком от крака му. Беше плоско като рак, но овалното му тяло бе покрито с вълнисти плочки.
Невъзможно…
Джейк приклекна край брега на поточето, свали раницата от гърба си и бръкна в един от джобовете й. Потърси предмета, който бе прибрал там.
— Какво правиш? — попита го рязко Кейди.
Джейк извади фосила на трилобит, който бе изкопал от каменната кариера зад дома им. Приближи го до животинката, която пълзеше във водата. Бяха абсолютно еднакви, с тази разлика, че съществото в ручея съвсем не беше вкаменелост. То допъпли до един камък и се скри под него.
Джейк се изправи.
— Това… това… — Не вярваше на очите си и нямаше сили да изрече думите. — Това е жив трилобит!
Кейди не изглеждаше впечатлена. Тя махна с ръка, сякаш думите му имаха лош дъх.
— Какво става? — отново попита, този път по-високо и настойчиво. Дори тропна с крак. Искаше отговори. При това, веднага.
И получи отговор.
Силен рев като от огромна тръба.
Двамата се стреснаха и се блъснаха един в друг от изненада. Втори рев разклати папратите и опръска Джейк със ситни капчици роса. Някъде отляво се разнесе пращене от прекършени клонки и фиданки. Земята под краката им потрепери. Нещо огромно си пробиваше път към тях.
Джейк стисна ръката на Кейди.
Преди да си поемат отново дъх, от храсталака пред тях изскочиха момче и момиче. Тичаха право към Джейк и Кейди. Водеше момичето, а тъмната й коса се развяваше подире й подобно на гарванови криле. С едната си ръка дърпаше по-високо момче. То пък се бореше с дълго копие, което постоянно се заплиташе в храсти и клонки.