— Хвърли го! — извика то.
— Да хвърля копието на баща ми? Предпочитам да умра!
— По-скоро те е страх баща ти да не те убие, когато разбере, че си изгубил копието му!
От джунглата долетя още по-силен рев. Земята се разтресе.
Момчето и момичето затичаха още по-силно.
Двамата забелязаха Джейк и Кейди едва след като се озоваха на броени метри от тях. Момичето едва не се спъна от изненада, после продължи да бяга с големи скокове като бързонога сърна. Беше облечена в широка бродирана блуза и дълга пола, привързана на талията с колан и с цепка до средата на бедрото. Очите й блестяха с цвета на изумруд, досущ като нефритената огърлица, която подскачаше на врата й.
— Бягайте! — извика им тя.
Момчето трополеше подире й, но когато мина покрай Джейк го огледа намръщено от глава до пети. Високо и слабо, с дълъг врат, момчето бе облечено в бяла тога, привързана с колан и цялата в петна от трева, а вървите на кожените му сандали стигаха до средата на прасеца. Къдравата му, тъмнокафява коса бе привързана с ремък от преплетени кожени ивици. Докато тичаше, носеше копието високо над главата си.
Джейк се втренчи в странната двойка, без да помръдне.
Кейди го побутна:
— Прави каквото каза тя! Тичай!
Джейк не възрази. Двамата хукнаха след другите две хлапета.
Зад гърбовете им се разнесе страховито пращене, придружено от гневен рев. Джейк погледна през рамо. От едно от гигантските дървета се отчупи дебел клон и падна на земята.
През дупката се показа огромна глава с размерите на хладилник. Люспестата й кожа изпускаше пара, хищните черни очи се въртяха наляво-надясно, от широко отворената муцуна излизаше страховит рев. Изщракаха остри като бръсначи зъби, наподобяващи редици от жълтеникави кинжали, и прегризаха по-дребните клонки.
Джейк разпозна звяра.
Беше хищникът, окупирал върха на хранителната верига.
Преди милиони години.
Невъзможно…
— Тиранозавър! — ахна Джейк.
Тъй като гледаше назад, той се спъна и падна на коляно.
Кейди му помогна да се изправи.
Тиранозавърът зад тях поклати масивната си глава и се втурна между две от гигантските дървета. Прекърши нови клони и успя да се провре между тях. Още малко и щеше да се измъкне от дърветата.
— По-бързо! — извика странното момиче.
Как така я разбираше какво говори? Да не би да сънува?
В далечния край на горската поляна се издигаше скала, заобиколена от растителност. Нямаше да успеят да изкачат скалата достатъчно бързо, за да се измъкнат от тиранозавъра.
Момичето като че ли прочете мислите му.
— Няма да успеем! Трябва да се скрием! Насам!
Тя сви наляво и останалите я последваха. В подножието на скалата се издигаше купчина огромни речни камъни. Момичето тичаше към тях.
Нов рев прокънтя зад гърбовете им, последван от ново чупене на клони. Джейк рискува и хвърли поглед — а може би не трябваше.
Тиранозавърът бе излязъл на открито. Разтърси мускулестото си туловище. Размаха дебелата си опашка из поляната като коса и прекърши няколко фиданки и гигантски папрати. Покритите с люспи ноздри се разшириха, започнаха да душат въздуха. Чудовището наклони главата си първо на едната страна, после на другата, приличаше на хищна птица, която търси плячка.
Въпреки обзелия го ужас, Джейк си припомни една статия, която бе прочел. Според нея птиците били днешните наследници на динозаврите. Този Т-рекс обаче съвсем не приличаше на пиленце, къткано от майка-квачка. Звярът бе висок над шест метра.
Черните му очи забелязаха Джейк. Тиранозавърът замръзна с наклонена встрани глава и втренчи око в измъкващата се плячка.
— По-бързо! — извика Джейк.
Тиранозавърът хукна след тях. Трополеше тежко, седем тона мускули разтърсваха земята и увеличаваха скоростта си с всяка крачка.
Момичето първо достигна купчината камъни. Потърси дупка или ниша в тях, място, където да се пъхне и да се озове в безопасност. Джейк и Кейди пристигнаха едновременно с другото момче.
— Насам! — извика момичето.
То запълзя и се напъха в една цепнатина между два камъка.
— Разширява се! — извика им тя с облекчение.
Джейк побутна Кейди към дупката: