Започна да копае с нокти.
Джейк запълзя назад и се блъсна в Кейди. Тя го придърпа към себе си:
— Сигурно сънуваме, а? — попита го тя.
И той си бе задал същия въпрос. Но по страха в очите й съдеше, че не й се вярва това да е сън. На Джейк също не му се вярваше. Всичко бе напълно реално.
— Какво ще правим? — попита Кейди.
Очите му вече бяха привикнали с мрака, затова забеляза нещо да помръдва върху рамото на Кейди. От джоба на жилетката й висяха слушалките на нейния айпод. Джейк се втренчи в тях вцепенен, гледаше ги като хипнотизиран как се полюшкват. И тогава в завладяното му от паника съзнание се прокрадна една идея.
Нещо…
Не беше ли чел някъде…
Звуци във високия диапазон…
— Уотсън! — внезапно извика той.
Кейди подскочи и си удари главата в скалния покрив.
— Ау! Джейк, идиот такъв!
Джейк се завъртя и отвори раницата си, която, също като дрехите му, бе в цвят каки. Затършува в нея. В хотелската стая просто бе изсипал цялото съдържание на старата си раница в новата. Трябваше да отдели няколко минути, за да си подреди нещата.
Тиранозавърът изрева.
Пръстите на Джейк напипаха най-после това, което търсеше. Извади го и пропълзя до Пиндор близо до входа на пещерата.
— Какво си намислил? — попита го момчето. — Имаш ли оръжие?
Джейк повдигна свирката за кучета.
— Надявам се!
Тиранозавърът изпълваше целия хоризонт извън пещерата. Протегна нокти, за да атакува отново купчината камъни.
Джейк си пое дълбоко дъх и поднесе свирката към устата си. Наду я с цялата сила, която бе събрал в гърдите си. Не чу никакъв звук, но добре знаеше какво въздействие има тя върху неговия басет у дома. Уотсън я чуваше от километър и половина-два.
Когато наду свирката, тиранозавърът свали вдигнатите си нокти и отстъпи крачка назад, сетне още една. Поклати глава, очевидно бе объркан и разтревожен.
Джейк бе останал без дъх, спря за да си поеме отново въздух.
Тиранозавърът наведе муцуна и изрева.
Дъхът му разроши косата на Джейк. Миризмата му бе по-отвратителна дори от тази в съблекалнята на спортния салон в училище.
— Какво правиш? — попита Кейди и се опита да го дръпне назад. — Така само ще го ядосаш още повече.
— Това е идеята!
Той отново насочи вниманието си към входа и наду свирката. Тиранозавърът поклати глава и започна да тъпче объркано на място.
— Какво става? — попита Кейди.
— Черепите на динозаврите — обясни Джейк и си пое отново дъх — или по-скоро техните фосили показват, че са имали огромно средно ухо.
Кейди се намръщи.
— Обясни ми по-просто, Айнщайн.
— Имат огромни уши! Следователно улавят високите честоти и свирката за кучета би трябвало да им причинява болка.
Джейк поднесе отново стоманената свирка към устата си и наду с всички сили. Почувства се така, сякаш главата му щеше да експлодира.
Гигантският хищник най-сетне замахна тежко с опашка и се завъртя с гръб към тях. Нададе последен рев и се затътри обратно към джунглата.
Децата изчакаха, за да се убедят, че опасността е отминала.
Марика проговори първа:
— Мисля, че сега ще се върне при гнездото си!
Джейк обаче държеше свирката в ръка, в случай че момичето грешеше.
Кейди попита Марика:
— Безопасно ли е да излезем?
Момичето сви рамене и погледна към ръката на Джейк.
— Безмълвна флейта, която прогонва страховитите гущери. Ти притежаваш мощна магия.
След като непосредствената опасност бе отминала, водопад от въпроси нахлу в съзнанието на Джейк. Какво беше това място? Как така хора и динозаври живееха по едно и също време, на едно и също място. Как се бяха озовали тук двамата с Кейди?
Преди да успее да зададе дори един-единствен въпрос, Марика каза:
— Трябва да вървим. Целият този шум може да привлече и други животни.
Пиндор мушна с копието си във въздуха.
— Нека водя аз — каза той. — В случай че се появят и други зверове.
Погледът на момчето обаче го издаде. Избягваше да погледне Джейк в очите. След малката демонстрация на сила от страна на Джейк Пиндор предпочиташе да стои на известно разстояние от тези непознати. Изражението му издаваше, че е обзет от подозрения.