Приятелката на Пиндор не изглеждаше толкова предпазлива. След като четиримата се измъкнаха от пещерата, погледът на Марика се спря върху Джейк. На слънчевата светлина очите й грееха с изумруден огън, разкривайки смесица от любопитство и веселие.
Тя посочи с ръка към съседната скала.
— Пътеката минава оттам. Прекосим ли Рухналата порта, ще бъдем в безопасност.
В безопасност?
Джейк хвърли поглед назад към мрачната джунгла, от която долиташе хор от крясъци и жужене. Подозираше, че в този нов свят няма нито едно място, което да се нарече напълно безопасно.
От сърцето на джунглата долетя мощен рев на динозавър.
Джейк потръпна, изведнъж си припомни мрака, който ги бе довел тук. Също и думите, изписани в тъмнината, която разделяше неговия свят от този тук.
Ела при мен…
6.
Рухналата порта
Джейк изкачваше тясната пътека с нейните резки зигзагообразни завои, която водеше нагоре по скалата. Марика се движеше най-отпред. Пиндор играеше ролята на ариергард и ги подканяше да стъпват по-тихо, за да не привлекат други чудовища. Движеше се бързо. Темпото, с което напредваха, не оставяше време за въпроси.
Въпреки това Джейк успя да разгледа отблизо нефритеното колие на Марика. Върху него бе изобразен някакъв символ.
Нямаше грешка. Символът определено бе маянски. Балам, името на глифа означаваше ягуар. Изображението дори приличаше на огромната котка от джунглите. Марика носеше и бродирана маянска блуза, досущ като онази, която майката на Джейк бе донесла веднъж от Централна Америка. Дори кожата на момичето имаше цвета на сутрешния чай на майка му, примесен с щедра доза сметана.
Нима тя наистина принадлежеше към народа на маите?
Ами Пиндор? Джейк разгледа отблизо сандалите му и бронзовото острие на копието. Изработката им бе римска, най-вероятно от II в. пр.н.е. Дори косата му, привързана на опашка отзад, бе подстригана на бретон отпред, досущ като изображенията на цезарите от онази епоха.
Маи, римляни, тиранозаври.
Какво ставаше тук?
След нови два завоя върхът на скалата най-сетне се показа пред очите им. Тясната пътека минаваше покрай две масивни стражеви кули, иззидани от тъмни камъни, с височина на десететажни сгради. Някога кулите са били свързани от арка, но тя бе рухнала и само тук-там стърчаха камъни, останали от зидарията. Двете кули изглеждаха отдавна изоставени.
— Рухналата порта — каза Марика.
Докато се катереха през прохода, Джейк забеляза, че камъните, от които са изградени кулите, са порести и тъмночервени на цвят. Вулканични скали.
Марика спря толкова внезапно, че Джейк се блъсна в нея. Разнесе се зловещ остър крясък, който заглуши обичайния хор от жужащи насекоми. Той долетя накъде от небето, приличаше на писъка на заек, приклещен от хищник. Марика се обърна, очите и се разшириха от неподправен ужас, много по-голям от ужаса, който бе изпитала при срещата с тиранозавъра.
Джейк също се обърна, а Кейди и Пиндор спряха. Високо в небето се рееше огромно създание с кожени крила. На пръв поглед Джейк реши, че това е птеродактил, още един хищник от епохата на гигантските гущери също като тиранозавъра. Когато присви очи обаче, разбра грешката си. Крилата сякаш бяха изкуствено прикрепени към мършаво създание, което бе кожа и кости. Когато то направи нов кръг, Джейк различи ръцете, краката, плешивата му глава с костен гребен върху черепа.
Джейк потръпна целия, почувствал колко неестествено е това създание. В същото време обаче, то му напомняше на нещо… на нещо, което бе виждал и преди.
— Гракил! — В гласа на Марика прозвучаха ужас и недоумение, сякаш не можеше да повярва на очите си. Откъсна поглед от небето и го насочи към Джейк. За първи път видя подозрение, изписано на лицето й. След миг то изчезна, заменено от угриженост. — Тичайте към портата! Това е единственият ни шанс!
Нов крясък разцепи небето и Марика се втурна към портата.
Джейк хукна подире й, но продължи да следи и какво се случва във висините. Съществото се завъртя около едното си крило. Джейк усети студеният му поглед да ги обхожда. Съществото изкрещя отново, прибра криле и се гмурна надолу. Беше ги забелязало.
Марика тичаше по каменистата пътека, която водеше към прохода. Каменните кули ги очакваха. Джейк тичаше след нея, следван по петите от Пиндор и Кейди.