Джейк долови тревожна нотка в последните й думи. Можеше да се досети къде се крие коренът на злото:
— Този Калверум Рекс, за когото спомена… Кой е той?
— Не бива да разговаряте! — намеси се Пиндор и застана помежду им. — И без друго си имаме достатъчно проблеми.
Херонид се обърна назад:
— Побързайте!
Марика въздъхна, но се подчини.
Джейк продължи, но мислите му едва ли можеха да бъдат по-объркани. Изгубени племена. Бе чел за подобни легенди, родили се през различни исторически епохи — за внезапно изчезнали селища, за римски легиони, изпарили се безследно, за цели цивилизации, които просто били погълнати от времето.
Нима всички те са се озовали тук?
Разбира се, че има още много какво да научи.
— Уф! — възкликна Кейди и изостана на една крачка от Джейк. Разтърка енергично подметката на лявата си обувка върху калдъръма.
Джейк погледна през рамо и видя отпечатъка й върху купчинка с цвят на кал. Само че това не беше кал. Миризмата й недвусмислено показваше това. Бяха изпражнения на динозавър. Той сподави усмивката си. След миг сестра му го настигна, а лицето й бе добило бледозеленикав оттенък.
— Мястото ни не е тук — каза тя. — Трябва да се прибираме у дома.
— Ще се приберем — успокои я Джейк и в гласа му прозвуча далеч по-голяма увереност, отколкото всъщност изпитваше.
Кейди въздъхна дълбоко и кимна.
— Може да ни отнеме известно време, докато разберем как да го направим — прошепна тихо Джейк.
Огледа смесицата от култури наоколо, но това само засили притесненията му. Всъщност роди ново опасение. Ако тези хора — при това след толкова векове — не бяха намерили начин да активират портала, който да ги върне у дома, каква надежда имаше да го направи той? Запази страховете си за себе си и взе ръката на Кейди в своята. Тя му отговори с леко стискане. Все пак бяха заедно и можеха да разчитат един на друг.
Процесията им бе започнала да привлича все повече и повече внимание. Хората ги сочеха с пръсти, хлапетата подтичваха, за да подръпнат раницата на Джейк или да огледат с любопитство дрехите на Кейди. Херонид и ездачите непрекъснато ги пропъждаха.
Едно египетско момиченце — едва ли бе на повече от пет годинки — с обръсната глава и гримирани очи, пренебрегна предупрежденията на Херонид и се втурна към Кейди. Поднесе й цвете с пурпурни венчелистчета:
— Много си красива — каза то.
Кейди прие и подаръка, и комплимента.
— Благодаря!
Джейк забеляза облекчението в гласа й, последвало този толкова обикновен жест на гостоприемство. Кейди пусна ръката на Джейк и хвана цветето с две ръце. На устните й заигра едва забележима усмивка. Може би този дребен жест й бе дал нещо, за което да се хване, сламка, която да й позволи да събере сили.
Дали не е бил основан така Калипсос?
С помощта на един най-обикновен поздрав.
Джейк насочи вниманието си към следващия завой. Право пред тях изникна замъкът Калакрис. Забеляза стражите по стените му. Запита се как ли ще ги посрещнат там.
Погледна към Марика. Лицето й бе угрижено. Това не вещаеше нищо добро.
8.
Чужди в чужда земя
Джейк влезе в открития вътрешен двор на замъка с опряно в гърба копие. В средата на двора, в подножието на дърво с размерите на гигантска секвоя, се бяха излегнали войници, които се заливаха от смях. Вляво, долепени до стените на замъка, се издигаха каменни конюшни и кошари с дъсчени огради.
Динозаврите, използвани като ездитни животни от войниците, изпръхтяха тихо, усетили близостта на дома и храната. Двата отиса изпънаха вратове, но ездачите им ги пляснаха леко по хълбоците с къси пръчки, наподобяващи нагайки, подръпнаха поводите и им заговориха успокоително. Ездачите на слонове в Индия контролираха животните си по същия начин.
Когато преминаха през портата, към тях се приближи група войници. Идваха от тренировъчния плац, разположен в другия край на двора, където и в момента се провеждаха упражнения с мечове и копия. Плацът бе заобиколен от двуетажни казарми. Висок мъж с шлем, украсен с пурпурни пера, водеше войниците.
— Кавалерията — прошепна Марика на Джейк. — Херонид се обучава, за да се присъедини към техните редици.
Херонид пристъпи напред и поздрави войника с пурпурния шлем, повдигайки десния си юмрук до гърдите.