Прилича на саблезъб тигър, но е по-малък, помисли си Джейк. Вероятно е ранен предшественик на по-големите саблезъби котки, нещо като Rhabdofelix.
— Назад, момче! — предупреди го пазачът.
Суматохата привлече вниманието на центуриона.
Войникът до него обясни:
— Един от нашите патрули го е заловил в Свещената гора. Решили са да опитат да го дресират. Едва ли е на повече от годинка. Най-вероятно е на девет луни.
Гай се наведе.
— Девет? Ще порасне доста едричка!
Войникът до него въздъхна.
— Но е прекалено дива, прекалено опасна. Едва не отхапа ръката на ловемайстор Рул. Пазим я, за да я използваме като примамка по време на учебен лов.
Джейк се напрегна. По време на разговора отново бе пристъпил по-близо до клетката и бе надникнал в нея. Готвеха се да убият животното.
Впоследствие Джейк не бе в състояние да обясни защо го направи. Хвърли поглед през рамо и посегна към резето на клетката. Кейди го забеляза и предупреди безмълвно: Не!
Брат й отвърна на погледа й с вдигнати вежди. Понякога Кейди наистина се държеше егоистично и надменно, но станеше ли въпрос за животни, изпаднали в беда, сърцето й омекваше. Миналата година дори бе накара мажоретния си състав да участва в кампания за подкрепа на местния приют за животни.
Кейди подбели отчаяно очи и обърна гръб на Джейк. Посочи към другия край на двора и извика рязко, с нотка на ужас в гласа:
— Какво е онова нещо там?
Както обикновено ставаше, когато Кейди изпищеше, всички поглеждаха в нейната посока.
Джейк използва суматохата, отвори резето и се отдръпна за няколко крачки встрани. Огледа се. Никой не го беше видял. Дори котката. Тя си остана свита в далечния ъгъл на клетката. Джейк рискува и просъска Тръгвай!, за да я накара да се размърда.
Най-накрая котката пристъпи към решетките и открехна вратата с нос. Измъкна се тихичко, приведе се ниско към земята и нави опашка като въпросителна; цялата й поза издаваше подозрителност и предпазливост. Не откъсваше поглед от Джейк. Ноздрите й потрепнаха, поемайки неговата миризма. Наострените й уши се въртяха като радиопеленгатори.
— Бягай! — подкани я тихичко Джейк и посочи към отворените врати на замъка.
Котката напрегна мускули и побягна с удивителна скорост. Единственото свидетелство за бягството й долетя откъм дървото, където уплашените остропери размахаха панически крила и отлетяха от клоните.
Крясъците им привлякоха вниманието на войниците — първо нагоре, към небето, сетне надолу, към отворената врата на клетката.
Котката профуча през портата и изчезна в лабиринта от улици на града. Неколцина войници хукнаха подире й, но Джейк се съмняваше, че ще успеят да я хванат.
Наложи му се да положи сериозни усилия, за да запази невинното изражение на лицето си. Долови искрите в очите на Марика. Тя го изгледа в продължение на няколко секунди, преди да отмести поглед.
Дори да бе заподозряла нещо, определено нямаше да го издаде.
Центурион Гай заговори рязко и посочи замъка:
— Достатъчно. Не трябва да караме старейшините да ни чакат.
Замъкът Калакрис заемаше далечната половина от просторния двор. Джейк огледа укрепленията му, докато приближаваха главния вход. Проточи врат и видя нещо лъскаво на върха на дясната кула. Лъчите на залязващото слънце хвърляха ярки отблясъци върху куполовидна постройка от кован бронз. Приличаше на астрономическа обсерватория.
Преди да успее да я разгледа по-обстойно, те преминаха първо през каменен свод, после през огромни врати. Джейк очакваше вътрешността на замъка да бъде мрачна и потискаща. Вместо това се озова в преддверие, чиито пъстроцветни гоблени по стените и килими по пода му придаваха топлина и уют. Въздухът бе приятно свеж, явно бе добре изолиран от жегата навън. Огромен бронзов свещник осветяваше помещението, но не посредством блещукащи пламъчета на свещи. Светлината, която струеше от тях, не трепваше.
Джейк реши, че става въпрос за електрически крушки, но формата им бе неправилна и ъгловата. Приличаха на парчета кристал, всяко от които излъчваше ярка светлина, от която го заболяха очите.
Джейк се намръщи и отмести поглед. Какво ли захранва тези кристали?
Гай ги поведе надолу по пътеката, която минаваше по средата на продълговата тясна зала. От двете й страни бяха наредени дървени пейки като в черква, всичките бяха обърнати към далечния край на залата. И всяка пейка беше украсена със символи досущ като рицарски гербове.