Знамена.
Марика забеляза интереса му и каза:
— Знамената символизират всяко едно от Изгубените племена.
Спряха в другия край на залата пред поредица от високи тесни прозорци, от двете страни на които се извисяваха сводове. Под прозорците се издигаше подиум на две нива с разположени върху него маси като в съдебна зала; на всяко ниво имаше три високи стола.
Откъм левия свод се появиха трима мъже с угрижени лица. Това бе общото между тях, но във всичко останало бяха много различни. Единият носеше дрехи като тези на Пиндор и Херонид, а на главата си имаше корона от лаврови листа.
До него крачеше възрастен мъж с азиатски черти, напълно плешив, ако не броим дългите бели мустаци, които се спускаха под брадичката, и тънката му брада. От другата му страна вървеше жена на средна възраст със сплетени червеникави коси, облечена в зелена туника и панталони. На главата си носеше шлем с два извити рога.
— Върховният съвет на Калипсос — прошепна Марика.
Пиндор отстъпи назад с копието в ръка, опита се да се скрие зад гърба на Гай.
Усетила тежките погледи на членовете на съвета, Кейди застана по-близо до Джейк.
Преди някой да каже нещо, от десния свод прозвуча рязък глас:
— Новодошли! Това е невъзможно! Но ако е истина… можеш ли да си представиш?
Мъжът, който говореше, се появи след миг. Беше нисък, със сива, леко разчорлена коса, сякаш току-що бе станал от сън. Парчето плат, привързано около раменете му и наречено пати, украсено с пера по ръкавите, определено бе маянско.
Подире му се тътреше друг мъж. Беше толкова широк, колкото и висок. Шишкото бе облечен с дълга роба с качулка, макар качулката да бе свалена и да разкриваше гъста кафява коса, обръсната на темето. Приличаше на средновековен английски монах. Монахът посочи групичката им и маят се обърна. Облещи очи и пристъпи към тях.
— Мари? — попита той. — Какво правиш тук, скъпа? Защо не си на училище?
— Татко, двамата с Пиндор…
Татко? Джейк я погледна.
Прекъсна я силен, плътен глас, който прогърмя от горната маса.
— Пиндор?
Мъжът с короната от лаврови листа стана от стола си. Очите му зашариха из залата. Пиндор се показа неохотно.
— Какво става? Каква беля сте направили пак с твоята приятелка? Пак ли сте погодили номер на някого?… Ако губите ценното време на съвета…
— Не, татко — каза Пиндор със забити в пода очи. — Не е беля.
Преди някой да успее да обясни, през свода зад гърба на монаха се появи трети мъж. Движеше се безшумно и беше слаб като сянката на слънчев часовник. Носеше плътна черна роба, която се влачеше по пода. Главата му бе обръсната, кожата му бе мургава, видът му бе отблъскващ. Очите му бяха студени и безизразни. Погледът му обходи групичката, без да издаде никаква емоция. Това, което правеше вида му още по-страховит, бяха татуировките на челото, нанесени с червено мастило. Татуировките бяха на египетски йероглифи.
Мъжът се присъедини към първите двама и заедно прекосиха по-ниския подиум и заеха местата си. Джейк забеляза, че всеки от тях носи на врата си сребърно синджирче, на което бе окачено сребърно чукче.
Джейк погледна Марика. Тя прошепна едва доловимо:
— Тези тримата са магистрите… магистрите на алхимията.
Бащата на Пиндор остана прав на горното ниво.
— След като съветът се е събрал в пълен състав, нека разберем кои са тези чужденци и каква опасност представляват за Калипсос.
Джейк усети тежестта на шест чифта очи да се насочва към него и сестра му.
9.
Съветът на старейшините
— … и така преминахме през Рухналата порта — завърши Марика.
Членовете на съвета потънаха в мълчание. Бяха разпитали Марика и Пиндор надълго и нашироко, бяха чули коментарите и на Херонид. До момента не бяха обърнали никакво внимание на Джейк и Кейди.
Най-накрая бащата на Марика каза:
— Бих искал да видя демонстрация на тази необикновена алхимия, която е прогонила гръмогущер.
Монахът до него кимна.
— Съгласен съм с магистър Балам. И аз бих искал да я видя в действие.