Третият магистър просто впери поглед в Джейк.
Бащата на Пиндор им махна с ръка от горния ред, знак, който означаваше, че трябва да се подчинят.
Джейк извади кучешката свирка от джоба си.
— Не зная дали ще чуете нещо.
Поднесе свирката до устата си и я наду.
Звукът, който се чу, бе не по-силен от шепот. Старейшините не доловиха дори и това. Поклатиха глави и свиха рамене.
— И това е прогонило гръмогущер? — попита бащата на Пиндор, без да прикрива съмнението в гласа си.
— Да, старейшина Тиберий, — заяви Марика. — То притежава необикновена тиха алхимия.
Джейк вдигна свирката в ръка и се обърна към старейшините.
— Това не е плод на алхимия. Това е плод на онова, което ние наричаме алхимия.
Джейк се намръщи недоволно. Искаше да каже наука, но думата, изплъзнала се от устата му, бе алхимия.
Мъжете, седнали зад масите, се спогледаха объркано. С изключение на египтянина, чието изражение не трепна.
Джейк допря пръсти до гърлото си и си припомни обяснението на Марика. Някаква загадъчна сила му помагаше да превежда думите си на общия език. Да не би този универсален преводач да смяташе, че алхимия и наука е едно и също? Възможно е да е така. Нима древните алхимици не са изучавали химия и физика? Дори Исак Нютон е смятал себе си за алхимик.
Джейк направи нов опит, като този път съсредоточи мисълта си върху думите, които изрича.
— Свирката не е плод на алхимия, а на наука.
Този път изрече това, което трябваше, но му бе необходима силна концентрация. Езикът му с мъка оформи думата. Все едно се опитваше да говори, след като зъболекарят му го е лекувал под упойка.
— На-ука? — повтори бащата на Марика.
Джейк се зачуди как да им демонстрира какво представлява науката. Обърна се към Кейди и посочи предния джоб на елека й.
— Покажи им айпода си.
— Моят айпод?
— Пусни им го, нека го чуят.
Тя се намръщи, но се подчини.
Когато сестра му извади айпода от джоба си, Джейк обясни:
— Там, откъдето идваме, използваме различен вид алхимия, наречен наука.
Кейди постави една от слушалките на място и включи музикалния плейър. Веждите й подскочиха.
— О, това е „Усмирителна риза“! — шумно възкликна тя. Когато всички погледи се впериха в нея, тя поясни кротко и смирено — Това… това е една от любимите ми песни.
Джейк я подкани с ръка.
— Дай им да послушат.
Кейди пристъпи към банката на долния ред. Старейшините и магистратите се събраха и един след друг взимаха слушалките, за да чуят музиката. Облещваха очи от изненада, но не проявиха страх, както бе очаквал Джейк. След това тримата магистрати сближиха глави и започнаха да обсъждат нещо.
Джейк долови няколко думи, произнесени от бащата на Марика:
— … някакъв рупор… комбинация от зелени кристали, може би…
Не чу останалото, тъй като бащата на Пиндор удари с юмрук по банката.
— Достатъчно! Искам да науча повече за гракила, който се е опитал да ви нападне край Рухналата порта. Сигурни ли сте, че е бил някой от слугите на Краля на черепите?
— Аз съм сигурен, татко — отговори Пиндор.
Жената с рогатия шлем — най-вероятно викингски по произход — взе думата.
— С всеки изминал сезон Калверум Рекс става все по-дързък. Ако думите на децата са верни, той вече чука на портите ни.
— Това наистина е тревожно, Астрид. Какви са последните новини от твоите ловджийки?
Тя поклати глава.
— Все още нямаме вести от онези, които навлязоха в дълбоката джунгла. Молим се на Один при всеки лунен изгрев да се завърнат живи и здрави.
— Ще добавим и нашите молитви към твоите — увери я азиатецът. Сетне се обърна към Джейк и Кейди. — Преди да решим какво да правим с новодошлите, бих искал да науча повече за страната, от която идват. И за това как всъщност са се озовали тук?
Джейк почувства тежестта на своята половина от монетата, окачена около врата му. Покашля се първо, тъй като се опасяваше да не би Кейди да разкаже истината за монетите. Това не биваше да се случва. Монетите вероятно бяха единственият им път към дома. Ако им ги отнемеха, можеха да останат тук завинаги. Освен това, Джейк просто не желаеше да се разделя с тях. Те бяха последният подарък от родителите им.