— Със сигурност знаем, че не сме единствените, озовали се тук — започна най-накрая Джейк, съсредоточавайки се върху известните им факти. — Някой или нещо събира късчета от древни цивилизации от Земята — от различни епохи и различни континенти — и ги пренася в този свят.
— Цяло щастие е, че тези племена не са се избили помежду си, когато са се озовали тук — каза Кейди.
— Трябвало е да обединят усилия, за да оцелеят. На това опасно място врагът на твоя враг е твой приятел.
— Джейк докосна гърлото си. — Плюс ефекта на универсалния преводач. Възможността всички да разговарят помежду си и да се разбират е средство, което гарантира дълготраен мир тук. Където и да се намира това тук.
— Но къде сме?
Джейк поклати глава.
— Може да е друг свят, друго измерение. Ако успеем да разберем това, може би ще открием и начин как да се измъкнем.
Кейди въздъхна шумно, сякаш я очакваше много работа.
— Не е важно как сме се озовали тук. Важното е как ще се приберем у дома.
Джейк отново забеляза надигащата се у сестра му истерия. Преди това състояние да обхване и него, той заговори на висок глас, за да заангажира съзнанието си и да не позволи на страха да проникне в него.
— Тези две загадки са свързани помежду си. Как сме се озовали тук и как да се приберем у дома. Няма да успеем да разрешим едната, без да разрешим другата.
Кейди протегна ръка и стисна дланта му.
— Интересуваш се от археология и древна история. Ако някой може да разреши загадките, това си ти.
Джейк поклати глава. Представи си каменния дракон да лети над близката гора. Пирамидата сигурно криеше някои отговори. Трябваше да намери начин да влезе вътре. Спомни си обаче предупреждението на Марика.
Забранено е да се ходи там. Само тримата магистри на алхимията имат право да влизат в храма и да виждат кристалното сърце на Кукулкан.
Джейк вдигна поглед към кристала с размер на юмрук, който блещукаше на върха на железния факел, и започна да съставя план.
— Първо трябва да… — прошепна той.
Кейди се намести по-близо до него и заслуша внимателно.
Джейк продължи с по-уверен глас.
— Първо трябва да съберем информация.
— Информация?
— Да разберем колкото се може повече. За да направим това обаче, трябва да изпълняваме разпорежданията им и да не предизвикваме подозрения, докато проучваме това място.
Кейди сбърчи чело.
— Значи трябва да правим това, в което ни обвиняват. Трябва да шпионираме тези хора.
Джейк кимна, беше напълно наясно с рисковете.
— Държим ли се един за друг, всичко ще бъде наред. Би трябвало да можем…
Силен трясък накара и двамата да подскочат стреснато. Вратата на килера се отвори със скърцане и на прага се появи Гай. Гласът му бе твърд и безмилостен.
— Последвайте ме — нареди им той. — Съветът на старейшините реши съдбата ви.
Когато влязоха в залата, всички погледи се впериха в тях. Никой не пророни нито дума. Тишината правеше атмосферата в залата още по-потискаща. Тиберий пристъпи напред, за да ги посрещне. Изражението му бе сурово и негостоприемно.
О-хо!
Първите думи на римлянина не предложиха никаква утеха на двете хлапета.
— Появихте се в Калипсос в трудни времена. Зловещи създания обикалят около границите ни. Носят се слухове за още по-страшни чудовища, които се крият във вътрешността на джунглата, за мрачни сили, които се надигат като буря срещу ни. Затова и появата ви бе посрещната с подозрения.
Стомахът на Джейк се сви на топка.
— В същото време, от основаването си насам Калипсос винаги е бил място, където всички са били добре дошли и са живели в мир и разбирателство. Ние не бива да нарушаваме тези принципи дори пред лицето на мрака. Освен това, с помощта на вашите необикновени алхимии, вие спасихте не просто едно от нашите деца — Тиберий посочи Марика, — но спасихте и моя син.
Раменете на Пиндор, и без друго провиснали унило, се смъкнаха още по-надолу.
Тиберий продължи:
— Дъщерята на магистър Балам свидетелства за ужаса по лицата ви при появата на гракила, един от слугите на Калверум Рекс. Тя вярва, че страхът ви е бил неподправен.