Джейк си спомни съществото, опитващо се да се измъкне от хватката на полето между двете кули. Страхът му бе съвсем истински. Джейк погледна крадешком към Марика и й благодари безмълвно за това, че е потвърдила разказа им. Тя бе свела смирено поглед и не откъсваше очи от пръстите на краката си.
Тиберий продължи и Джейк насочи вниманието си отново към него.
— Макар съветът да не взе решението си единодушно, мнозинството гласува да ви бъде позволено да останете в Калипсос. Засега.
Джейк въздъхна с облекчение. Това не бе най-топлият прием, с който можеше да го посрещне това необикновено място, но все пак вършеше работа.
Тиберий посочи бащата на Марика.
— Магистър Балам бе достатъчно любезен да отвори дома си за вас, млади Джейкъб. Той прояви желание да научи повече за вашата на-ука.
Джейк беше останал без думи, но все пак успя да каже нещичко.
— Б-б-благодаря. Няма да създаваме проблеми. Обещавам.
Тиберий вдигна ръка.
— Не ме разбра правилно. Сестра ти няма да отиде там заедно с теб.
— Какво? — заекна Джейк. — Почакайте. Смятах, че…
Тиберий смръщи чело и това накара Джейк да замълчи.
— Старейшина Астрид Улфсдотир помоли Катрин Ренсъм да се присъедини към нея в Борнхолм.
Високата жена кимна.
— Тя е здрава и силна. Сигурна съм, че от нея ще излезе добър воин.
Джейк се обърна към сестра си. Кейди беше пребледняла.
Тиберий продължи.
— Последното условие, свързано с престоя ви в Калипсос, е синовете ми да бъдат ваши… придружители. Няма да излизате на улиците без тях.
Джейк разбра значението на тези думи. Бяха се сдобили с пазачи.
— Пиндор ще се грижи за теб — Тиберий кимна към Джейк. — А Херонид ще се грижи за сестра ти. Поне за известно време.
Докато преценят, че могат да ни имат доверие, помисли си Джейк.
— А сега, вече е късно — завърши Тиберий. — Най-добре да отидете в новите си домове и да се настаните.
Жената от народа на викингите отиде при Кейди и я тупна с длан по раменете. Марика се втурна към Джейк. На лицето на момичето бяха изписани едновременно съжаление и вълнение.
Джейк обаче гледаше към Кейди. Погледите им се срещнаха. Знаеше какво си мисли сестра му. Тя му се доверяваше изцяло и вярваше, че ще намери начин да ги върне у дома. Думите, с които я бе успокоявал преди малко, отекнаха в главата му.
Държим ли се един за друг, всичко ще бъде наред.
Канеха се вече да потеглят, когато Джейк осъзна, че планът му — планът, който бе съставил преди броени минути — вече се проваля.
Как тогава щяха да намерят пътя към дома?
10.
Белият път
Джейк прегърна сестра си, преди да ги разделят. Почувства се неловко. Не можеше да си спомни кога я бе прегръщал за последен път. Освен това всички ги наблюдаваха, което направи неудобството му двойно по-голямо. Прошепна в ухото й, полагайки усилие да изрече думите на английски, а не на общия език, защото не искаше никой да ги чуе.
— Наблюдавай всичко. Събирай знания.
— Какво трябва да правя?
— Забавлявай се. Сприятелявай се.
Това бе умение, което Кейди бе овладяла до съвършенство, а Джейк на свой ред изобщо не владееше. Когато ставаше въпрос за шпиониране обаче, подобна дарба бе от изключително значение.
Тиберий се покашля зад тях.
— Достатъчно. Мръква се, а ни чака още много работа.
Джейк отстъпи назад. Кейди, която вече не прегръщаше брат си, като че ли не знаеше какво да прави с ръцете си. Най-накрая ги скръсти на гърдите, но изражението й издаваше безпокойство.
Астрид пристъпи към Кейди и я докосна по лакътя.
— Борнхолм не е далеч, но ако не тръгнем веднага, вечерята ще изстине.
Кейди се сбогува с Джейк с последен отчаян поглед, сетне тръгна с Астрид към изхода на залата. Джейк ги наблюдаваше как се отдалечават.
— Не се притеснявай, ah xi’paal — успокои го бащата на Марика, превключил внезапно на езика на маите. — Ще виждаш сестра си поне веднъж дневно… в краен случай през ден. Дотогава, позволи ни да ти покажем къде ще живееш.
Марика улови крайчеца на елека му и го задърпа към свода отдясно на горната банка.
— Двамата с татко живеем в Кулата на просвещението, както и всички останали магистри в Калипсос. — Нефритените й очи проблеснаха свенливо. — Ела, нека ти покажа…