— Трябва да прочета някои неща в кабинета си, преди да си легна. Мари, защо не покажеш на младия Джейкъб стаята му.
— Татко, а може ли преди това да му покажа Астромикона? Гледката оттам може да му се стори интересна.
Когато баща й се съгласи, Марика скочи на крака и буквално измъкна Джейк от стола му.
— Но няма да пипате нищо, нали, Мари?
— Разбира се, татко.
— И не се бавете прекалено! — извика баща й, докато отваряше една от вратите. Джейк успя да надзърне над рамото му и да види писалище, отрупано със свитъци и листове пергамент, и лавици с наредени по тях още книги и книжа.
Джейк отправи изпълнен с копнеж поглед към кабинета. Вероятно някъде в онези купчини с книги се криеше отговорът на въпроса къде се намира, как бе попаднал тук и как можеше да се върне у дома.
Марика го поведе към вратата, която водеше към спираловидната стълба. Преди да се усети, вече се катереше след нея.
— Къде отиваме? — попита Джейк, опитвайки се да сдържи прозявката си. След като напълни корема си, чувстваше тялото си два пъти по-тежко.
— Ще видиш.
Докато се изкачваха, един въпрос започна да го измъчва. Все още усещаше топлия шоколад по устните си, затова попита:
— Мари, как успявате да приготвите какао тук, в Калипсос? Не ви ли трябват какаови дървета от родината?
Тя кимна.
— Научихме се да се храним с това, което расте на този свят, но не сме забравили напълно нашите традиции. Някои от хората ни пристигнаха тук със семена, които посадихме. Това е обичай, който датира от основаването на Калипсос. Всички заедно работим в хармония, но всяко племе почита родината си и се надява един ден да му бъде позволено да се върне в нея.
Джейк си представи града и започна да разбира малко по-добре това място. Калипсос не бе толкова сплав, колкото мозайка от различни култури и всяка от тях бе запазила своите уникални особености и вкусове.
Докато им бъде позволено да се върнат в родината си.
Джейк разбираше този копнеж добре, твърде добре.
— Пристигнахме — обяви Марика и взе тичешком последните стъпала.
Бяха достигнали края на спираловидната стълба. Марика бутна вратата на върха и свеж полъх на бриз погали лицата им. Горещият задух от деня бе отстъпил място на приятна вечерна прохлада. Ветрецът помогна на Джейк да прочисти паяжините, появили се в главата му след обилната вечеря.
Той се покачи на върха на кулата и се огледа с широко разтворени от изненада очи. Небето над главите им бе обсипано със звезди — с повече звезди, отколкото той бе виждал някога. Опита се да открие някое познато съзвездие, но не успя да различи нито едно. Все пак познанията му по астрономия бяха сравнително ограничени. У дома прекарваше повече време, вперил поглед надолу, а не нагоре към небосвода — издирваше фосили, четеше книги, търсеше разни улики в калта или пръстта.
Но в нощното небе грееше нещо, което не можеше да бъде сбъркано — звездна ивица, образувала бляскав свод от светлина.
— Млечният път — прошепна Джейк по-скоро на самия себе си, отколкото на Марика. Почувства по тялото му да се разлива топла вълна, обзе го онова приятно усещане, свързано с познатите неща, с дома.
Марика стоеше редом до него и също гледаше нагоре. Тя повдигна ръка и проследи светлата ивица.
— Sak be — каза тя на маянски.
Когато проумя значението на думите й, сърцето на Джейк заби учестено. Същите думи бяха изписани като символи на двете половинки от златната монета: sak be, което означаваше „бял път“.
Продължи да се взира в небето.
Млечният път, това бе Белият път на маите.
Марика продължи:
— Народът ни вярва, че Белият път води към този свят. Така сме се озовали тук.
Джейк изучаваше яркия звезден низ. Онова, което само допреди миг му се бе сторило приятно познато, сега му изглеждаше студено и необяснимо. Пръстите му стиснаха връвчицата около врата му. Поне що се отнася до двамата с Кейди, Белият път наистина ги бе довел тук.
Дали обаче щеше да е в състояние да ги върне обратно?
— Всяка вечер татко наблюдава небето, търси отговори на въпроси, свързани с времето и с този свят.
— А търси ли път към дома?
Марика кимна и понижи глас.
— Прекарва прекалено много време тук. Особено през последните години.
Посочи му покрива на кулата. По ръба й се издигаше каменна стена с височина един човешки бой, но в средата на открития покрив се издигаше огромен бронзов купол. Джейк го бе забелязал още отдолу. Беше с размерите на гараж за две коли. Бронзът бе кован и излъскан като огледало. Повърхността му отразяваше светлината на звездното небе, единствено тесни отвори близо до върха, наподобяващи резки върху слънчев часовник, нарушаваха гладките му контури.