Балам смръщи буйните си вежди.
— Чул си я да говори?
— Да. Макар че изглеждаше изпаднала в делириум, като че ли не съзнаваше какво става…
— Какво каза тя?
— Помоли за помощ, но каза и две други думи. Прошепна ги няколко пъти. Той идва. Сетне замлъкна.
— Той идва — повтори Балам. Сивите му очи проблеснаха угрижено. — Благодаря ти, Джейкъб. Не казвай нито дума за това пред никого. А сега, иди да видиш сестра си. Ще поговорим повече утре сутрин.
Трите деца бързо се изнизаха през вратата.
Навън, под ярките лъчи на утринното слънце, Марика и Пиндор впериха погледи в Джейк. Очите на Пиндор бяха огромни, а тези на Марика бяха присвити тревожно. Джейк не се нуждаеше от кристална топка, за да прочете мислите им, знаеше какво си мислят.
Той идва.
Само едно същество можеше да предизвика подобен страх.
Калверум Рекс.
12.
Борнхолм
— Кой, по дяволите, е този Крал на черепите? — попита Джейк, докато тримата прекосяваха двора на замъка. Отдавна искаше да зададе този въпрос, но не сметна за уместно да го стори, преди да се озоват под ярката слънчева светлина.
Пиндор направи гримаса и захапа палеца си. Погледна към Марика.
Тя снижи гласа си до шепот и се приближи до Джейк. Пиндор направи същото.
— Името му е Калверум Рекс. Бил е магистър в Калипсос преди половин век. Баща ми е бил сред неговите чираци. — Марика посочи сребърния знак, който Джейк носеше. — По онова време Калверум бил най-надареният алхимик в Калипсос, несравнимо по-добър от останалите двама магистри. Но също като магистър Захур, той се настанил в подземията и забранил на останалите да влизат в тях. Държал там същества от джунглата.
Марика потръпна.
Пиндор продължи:
— Казват, че извършил всевъзможни ужасии там долу, експериментирал с нов вид кристал — кръвния камък — черен кристал, който отравя и уврежда плътта.
— Възможно е тази отрова да е увредила и него — продължи Марика. — Усамотявал се за все по-дълго време, понякога не излизал навън в продължение на месеци. После започнали да изчезват деца…
Стомахът на Джейк се сви на топка.
— Баща ми никога не би ни казал какво са открили в онези подземия. Един от магистрите загинал. Кулата едва не се срутила при пожар. Но Калверум избягал. Преминал през Рухналата порта и се скрил в джунглата. Неколцина избягали с него. Времената били трудни за народа ни. Останали сме само с един магистър, а той бил много стар и немощен и с трима чираци.
— Баща ти — предположи Джейк, — заедно със Захур и Осуин?
Тя кимна.
— Изгубили сме ценни познания, но поне сме се отървали от чудовището.
— Или поне така са смятали тогава — добави Пиндор.
Марика продължи:
— Двайсет години по-късно от джунглата започнали да пристигат слухове за необикновени зверове — като гракила, който ти видя. Уловили сме един от тях и сме го довели тук. Магистрите го изучили и установили, че е плод на зловещата алхимия на Калверум Рекс. Смята се, че той е построил крепост сред чукарите на Гръбнака, планините, които лежат на север от Блатото на огнените плевели. През годините изчезнаха доста ловци и патрули, а други, завърнали се от покрайнините на блатото, разказват за зловонен дим, издигащ се над заснежените склонове на Гръбнака.
— Значи още е там — каза Джейк.
— И става все по-силен — завърши Марика. — През последните няколко години противните му зверове идват все по-близо и по-близо до нашите граници.
Джейк си спомни гракила, пленен от силовото поле на Рухналата порта, неспособен да преодолее силата, закриляща долината.
— Ами този кръвен камък? — попита, сетил се за стрелата. — Какво всъщност представлява?
— Никой не знае със сигурност. След пожара в кулата изучаването на черната алхимия било забранено. Най-добре попитай баща ми…
Прекъсна я нечий вик:
— Ха! Я вижте, братчето на Херон!
Джейк се обърна и видя в другия край на двора групичка по-големи момчета. Седяха на оградата около корала. Зад тях конярите оседлаваха няколко отиса.
— Ей, Пин, още ли се страхуваш от големи гущери? — извика един от тях.
Друг се приведе към него и каза: