Тяхната домакиня забеляза интереса на Джейк.
— Това е „Валкирия“ — каза тя, а когато мина покрай нея, целуна върховете на пръстите си и докосна с тях кораба.
Джейк разпозна името от скандинавската митология.
— „Валкирия“? Не бяха ли те жените войни, които носили щита на Один?
Жената се обърна към Джейк с ръка на кръста.
— Явно знаеш нашите легенди.
Той я погледна право в ледено сините й очи.
— Някои от тях.
Тя кимна доволно.
— Аз съм Брунхилдр и се грижа огъня в Борнхолм никога да не угасва. Добре дошъл — сега вече гласът й прозвуча по-приветливо. — Сестра ти е навън. Следвай ме.
В мига, в който тя се обърна, от стълбите пред тях долетя тропот на ботуши. От последните стъпала скочиха две момичета, и двете чернокоси с еднакви смугли лица. Близначки. Трябва да бяха по-големи от Кейди.
Брунхилдр спря пред тях.
— Как е старейшината? — попита тя.
Едно от момичетата поклати глава.
— Старейшина Улфсдотир изкара нощта в Калакрис, край леглото на сестра си. Отказа да си легне и прекара цялата сутрин, отправяйки молитви към Один.
— И освен че отказва да легне, отказва и да се храни — добави второто момиче. — Но ние видяхме кой идва и се надяваме да носи новини за Ливия.
Всички погледи се насочиха към Джейк, Марика и Пиндор.
— Това са Христ и сестра й Мист — поясни Брунхилдр. — Те са носили ловджийката Ливия по целия път от бреговете на Блатото на огнените плевели насам.
Марика пристъпи напред и заговори с тих глас:
— Опасявам се, че не носим радостни вести. Баща ми и магистър Захур продължават да се грижат за Ливия с цялото си умение, но се страхуват, че в тялото й може да са останали късчета от кръвния камък, които да я държат на границата между този свят и отвъдния.
Близначките се спогледаха тревожно. Мист едва сдържаше сълзите си. Христ се опита да я успокои.
— Направихме всичко, което можахме.
Сетне се обърна към Джейк и останалите.
— Ливия прекоси блатото с малък сал. Остави ни на брега, а тя се приближи до леговището на Калверум Рекс. Отсъства пет нощи и се върна полужива с прясна рана от стрела. Изгуби съзнание, щом кракът й стъпи на сушата. Не каза нито дума.
Марика погледна Джейк и поклати съвсем леко глава. Баща й ги бе предупредил да запазят в тайна онова, което Джейк бе чул на върха на кулата.
Мист закърши ръце.
— Тя трябва да оживее.
— Магистрите ще направят всичко по силите си — обеща Марика.
Христ въздъхна.
— Ще предадем тези новини на старейшина Улфсдотир. — Тя улови сестра си за лакътя и двете хукнаха нагоре по стълбите.
Брунхилдр продължи към другия край на помещението и оттам към слънчевия двор.
— Живеем в мрачни времена — процеди тя през зъби. — Съжалявам, че сестра ти дойде в Борнхолм при такива трудни обстоятелства.
Тревогата на Джейк нарасна. Зачуди се как ли се спогажда сестра му с тези корави жени. Когато пристъпи под слънчевите лъчи, забеляза сестра си в центъра на двора. В двете си ръце държеше мечове!
— Вижте сега! — подкани Кейди събралите се около нея жени. Беше облечена в зелена туника и чифт ботуши, високи до коленете.
Кейди се отдалечи от жените с танцова стъпка и започна да върти късите мечове край тялото си в смъртоносен танц.
Какво правеше тя?
Джейк ахна, когато сестра му подхвърли единия меч във въздуха. Той се завъртя, проблесна на слънчевите лъчи и падна. Кейди го улови ловко за дръжката и го завъртя с елегантен жест.
Джейк изведнъж проумя, че е виждал този танц и преди. Това бе обичайното упражнение с палки на нейните мажоретки. Сестра му го бе репетирала толкова пъти, че сигурно бе в състояние да го изпълни и насън, а също и с мечове.
Изпълнението й бе посрещнато с аплодисменти.
Пейката, разположена край далечната стена на двора, бе изпълнена с мъже с викингски шлемове и плащове. Те се смееха и си шепнеха. Накрая на пейката Джейк забеляза познато момче с туника. Херонид май се наслаждаваше на назначението си като охрана на Кейди. Не откъсваше поглед от нея, следеше всяко нейно движение.