— Кейди! — извика Джейк, за да привлече вниманието ѝ.
Тя го забеляза и се усмихна още по-широко.
— Джейк, ето те и теб! Чух, че си дошъл!
Кейди подаде мечовете на една от зрителките и отиде при брат си. Той видя още, че тя е вързала косата си с панделка, какъвто бе обичаят сред ловджийките, но косата на Кейди бе сплетена на модерна френска плитка.
Тя забеляза погледа му и потупа косата си.
— Как ти се струва? Не исках да я връзвам на опашка. Щях да заприличам на Хайди.
Но това не беше всичко. Две от викингските жени също бяха вързали косите си френски плитки. Вгледа се по-внимателно. Какво бе това? Да не би едната да си бе сложила сенки на очите?
Олеле, Боже!
А той си въобразяваше, че сестра му страда и се къса от плач.
— Как си… какво…? — заекна Джейк.
— Добре съм, ако това искаш да ме попиташ. Грижат се добре за мен. А ти как си?
Джейк не знаеше откъде да започне. Изминалата нощ бе свързана с болка, кръв, слухове за вражеска армия, която се събира в джунглата. А какво правеше Кейди? Връзваше панделки в косите на своите приятелки и споделяше с тях козметичните си тайни. Нима нищо не се бе променило?
Кейди се засмя.
— Какво? Нали ми каза да си създавам приятелства.
Така си беше.
След което сестра му понижи глас.
— Ами ти? Успя ли да научиш нещо?
Джейк огледа останалите. Всички погледи бяха вперени в тях. Затова зашепна тихичко.
— Ще ти разкажа по-късно. Засега се опитвам да намеря начин да стигна до пирамидата. Там трябва да има някакъв енергиен източник.
Той докосна сребърния знак, закачен на елека си.
— Нещо свързано с кристалите.
Кейди се приближи и разгледа значката.
— Красива е.
Джейк се изчерви.
— Не е красива… тя е… важна.
Кейди се изправи и сви рамене.
— Добре, ако пирамидата е толкова важна, какво правиш тук? — Тонът й казваше Защо ми досаждаш?
— Защото исках да видя как си.
Кейди се намръщи на проявената от него загриженост, очевидно разкрила подтекста й.
— Не съм толкова безпомощна, Джейк.
— Никога не съм казвал подобно нещо.
Добре, де, може да ми е минало през ума…
Разговорът обаче не вървеше в желаната от Джейк посока. Той направи последен опит и махна с ръка към Борнхолм.
— Освен това реших, че ще искаш да разгледаш града с нас.
— С вас? — В гласа й се прокрадна познатата нотка на надменност. — Херон ще ме заведе на плаца за упражнения.
Херон! Откога Кейди и Херонид бяха толкова близки?
Кейди продължи:
— Очевидно след два дни ще има някакво голямо състезание. Нещо като шампионат с участието на римляните и… — Тя сбърчи нос. — Някакви сумисти или нещо подобно.
Сумисти? Джейк премисли всички възможности, припомняйки си различните култури, които бе забелязал тук.
— Да не би да имаш предвид шумери?
— Сигурно. Както и да е. Херон се опита да ми разкаже за играта. Прозвуча ми като поло. Както и да е, ще ме заведе на някоя тренировка. — Тя махна с ръка на своя придружител или пазач, който й отвърна със същия жест, но съпроводен от глуповата усмивка.
Джейк накрая се предаде.
— Ако нямаш нищо против, аз ще тръгвам с Марика и Пиндор.
Тя сви рамене, но в гласа й прозвуча остра нотка. Погледна го строго.
— Внимавай какво правиш. Не се разсейвай прекалено.
Джейк разбра какво се крие зад това подмятане. С други думи, Не се размотавай… намери пътя към дома. И докато той работеше именно по този въпрос, Кейди продължаваше да си играе на Барби в страната на викингите.
Сестра му му обърна гръб и се запъти към останалите от своята компания, а Джейк я изпрати със смръщен поглед. Кейди оставяше всичко на него, той трябваше да разбере какво става тук и как да се приберат у дома.
Щеше ли да се справи?
В съзнанието му отекнаха страховитите думи, сякаш за да му напомнят, че не разполага с много време.