— Чудя се как ли е ловджийката Ливия…
Джейк ахна от изненада и тя замълча. Когато прекрачи прага, той видя, че стаята не е празна. Малко момче, може би с година по-малко от него, поставяше купа с плодове на масата. Джейк зяпна непознатия. И момчето го зяпна, след което бързо излезе през тясната странична врата. Скри се и затвори след себе си. Преди то да стори това обаче, Джейк зърна за миг тесни стълби, които приличаха на тайно стълбище, предназначено за прислуга.
Марика се намръщи, като видя изненадата му.
— Това беше Бач’ук. Помага ни да поддържаме домакинството.
Джейк не можеше да забрави лицето на непознатото момче. То имаше широки скули и силно издадени вежди, които стърчаха от плоското чело, полускрито зад дълги черни коси. Преди да се скрие, сините му очи не се откъсваха от Джейк, сякаш го бе познал отнякъде.
Джейк определено го бе познал… или най-малкото бе познал племето, към което принадлежеше момчето.
Бач’ук беше неандерталец.
— Те наричат себе си ур — обясни Марика, след като поведе Джейк към масата.
Покани го да седне и му показа как да обели един от плодовете в купата. Приличаше на банан, но формата му наподобяваше тирбушон. Не се белеше лесно. Марика го нарече квармабоб, но вкусът му не приличаше нито на банан, нито на боб, а на презряла праскова.
Марика все още бе под впечатление на объркването и изненадата на Джейк; явно я бе разтълкувала погрешно.
— Не се страхувай, макар ур да изглеждат странни, те са кротки и безвредни същества.
Джейк кимна, умът му работеше трескаво. Значи на този свят бяха прехвърлени не само човешки племена — Homo sapiens, — но и други. Племена от най-ранната история на човечеството също бяха откъснати от родните си земи и уловени в капана на този свят.
— Не се отличават с особен интелект — продължи Марика. — Въпреки че алхимията, дарила ни с общия език, помага и на тях, ур говорят рядко, а дори когато го правят, говорят бавно и използват най-прости думи. Татко смята, че мисълта им тече бавно, но иначе са силни и изпълняват прости команди.
Джейк обели още един квармабоб в опит да прикрие реакцията си. Не искаше да възрази на Марика, но си спомни, че мнозина археолози, сред които и неговите родители, смятаха неандерталците за не по-малко интелигентни от съвременните хора.
Марика продължи да говори, като внимателно претегляше думите си:
— В същото време, миналото лято група шумерски писари влезе в пещерите им, разположени по скалистия хребет, и се върна с описания на невероятни скални рисунки.
— Дело на ур?
Марика кимна.
— Иска ми се някой ден и аз да видя тези пещери. Писарите разказват, че по стените са били изобразени животни, които никой не е виждал. От друга страна обаче, ур първи са дошли в долината и вероятно са видели куп невероятни неща.
Това привлече вниманието на Джейк.
— Ур първи са дошли тук?
Марика се замисли и почеса долната си устна преди да отговори:
— Казват, че са дошли много преди да се появи което и да било от Изгубените племена. Най-древните истории за Калипсос твърдят, че ур живели в сянката на големия храм на Кукулкан и първи приветствали новодошлите в тези сурови земи, помогнали им да поставят основите на бъдещия Калипсос. Продължават да ни помагат и до днес като домашна прислуга или като миньори, които търсят в недрата на скалите кристалите, които използваме в нашата алхимия.
Джейк впери поглед в тясната врата, спомни си как снощи някой бе подредил масата, изпрал и върнал дрехите му. Нима неандерталците се бяха превърнали в слуги — или, в нещо още по-лошо, в роби? Последната мисъл лиши от блясъка му образа на мирните и задружни жители на Калипсос.
Марика въздъхна.
— Ур обаче предпочитат да стоят в пещерите си. Много са затворени и срамежливи. Домовете им са разположени от другата страна на скалистия рид, обърнати са с лице към джунглата. Няма защо да се боиш от Ба’чук. И той, и баща му служат на семейството ни от много години. Когато майка ми се разболя… когато тя…
Гласът на Марика потрепери. Тя поклати глава и впери поглед в своя квармабоб. Почукването на входната врата я избави от необходимостта да продължи разговора.