— Не можем да направим нищо повече, Осуин. — Това бе гласът на магистър Балам; звучеше смъртно уморен и дълбоко разтревожен.
— Но знаем, че в рамото й трябва да са останали късчета от кръвния камък, в противен случай досега да е дошла в съзнание. Ако успеем да извадим няколко парченца и да ги изучим, тогава може би ще успеем да разберем заплахата, срещу която сме изправени.
— Рискът е прекалено голям. И за Ливия, и за Калипсос. Кръвните камъни са в състояние да отровят всичко и всеки около себе си.
— Но не може да живеем в мрак завинаги, не и когато сянката надвисва над нашата долина. Захур е прекалено предпазлив. Може би това не е случайно.
Настъпи продължителна пауза, след което Балам изрече с твърд глас:
— Не вярваш в това, което казваш, нали, Осуин?
Последва тежка въздишка. Марика и Джейк се спогледаха. Знаеха, че не бива да подслушват, но никой от тях не помръдна.
— Предполагам, че не. Но не мога да забравя, че едно време Захур беше чирак на Калверум.
— Така е, но по едно или друго време всички сме учили при него.
Джейк погледна Марика.
— Ами какво ще кажеш за опитите на Захур? — настоя английският монах, понижил глас. — Използва подземията на Калверум. Експериментира със зверове, затворени в клетки, следва път, сходен с пътя, по който вървеше онова чудовище.
— Това е така, защото той изучава изкуството на изцелението. Знаеш каква голяма част от познанията си в тази област изгубихме след прогонването на Калверум.
— Да, да, да, зная, че си прав — призна Осуин. — Предполагам, че недоспиването ме изнервя, кара ме да се стряскам при вида на собствената си сянка. Много ми се иска Захур да напредваше по-бързо. Онези думи, които момчето е чуло… Той идва. Не можем само да седим и да кършим ръце.
— Разбирам те, Осуин. Уважавам научните ти методи. Смелите ти опити откриха безброй полезни алхимии, които подобриха живота ни. Но съм съгласен със Захур. Трябва да сме изключително предпазливи, когато си имаме работа с кръвни камъни, даже с парченца от тях, дори това да означава смъртта на ловджийката Ливия.
— Надявам се да си прав, приятелю — каза Осуин. — Очакват ни мрачни времена.
— И в този мрак — подчерта Балам, — трябва да се доверим на светлината.
Кратък, уморен смях разведри настроението им.
— Не беше честно. Цитираш собствения ми баща.
— Той беше мъдър човек.
Последва още една въздишка.
— По всичко личи, че е бил по-мъдър от сина си.
Двамата магистри се сбогуваха тихичко и вратата се отвори широко. Марика се извърна на другата страна и се престори на изключително съсредоточена в беленето на квармабоб.
Балам влезе в стаята. Като ги видя, веждите му подскочиха изненадано.
— А, вече сте се върнали. — Погледна към вратата, после отново към масата. Прокара пръсти през косата си, но успя само да я разчорли още повече. — Значи сте чули всичко.
— Съжалявам, татко — каза Марика и го погледна в очите. — Истина ли е? Ливия наистина ли ще умре?
Балам погали нежно дъщеря си, сетне пристъпи към масата. Джейк видя лицето му да унива, когато мина зад гърба й, чудеше се дали да й каже истината, или не. Накрая, той се обърна и погледна дъщеря си в очите.
— Да — каза. — Въпрос на време е. Не можем да направим нищо повече.
Марика пребледня, но само кимна и се изправи. Прегърна баща си. Той също я притисна в прегръдката си.
Джейк почувства остра болка да пронизва гърдите му, изведнъж усети липсата на майка си и баща си толкова силно, че едва успя да си поеме дъх.
Марика се отдели от баща си, но не пусна ръкава му.
— Татко, изобщо не си спал. Имаш нужда от вана и почивка.
Магистър Балам хвърли поглед към вратата на своята библиотека.
— Имам още работа…
— Тя може да почака, докато дремнеш поне мъничко. — Марика го задърпа, както майка дърпа непослушно дете. — Позволи ми да ти приготвя ваната. И ще те събудя за вечеря.
Балам се остави дъщеря му да го отведе до стълбите.
Когато двамата се скриха от погледа му, Джейк насочи вниманието си към вратата на кабинета. Спомни си купищата папируси, свитъци, книги. Какво ли можеше да научи от тях?
Преди да осъзнае какво прави, вече бе на крака. Не разполагаше с много време. Втурна се към вратата и натисна бравата. Вратата се открехна с леко скърцане, което го стресна мъничко. След като се успокои, Джейк се промъкна през отвора и влезе в библиотеката.