Десният му крак гореше като запален факел, но все пак успя да докуца до вратата, да я отвори и да извика:
— Помощ!
Викът му прозвуча по-скоро като стон. Трополенето обаче би трябвало да е събудило Марика и баща й.
Вратите на техните стаи се отвориха. Марика бе облечена в дълга нощница, а баща й излезе с роба, дълга до глезените. Балам направи знак на Марика да остане на място и се втурна към Джейк.
Джейк се опита да обясни, но беше изпаднал в шок. Посочи с ръка към спалнята, към купчината на пода.
Балам надникна под одеялото.
— Отровна опашка! — Той се обърна към Джейк и го улови за раменете. Огледа цялото му тяло. — Ужили ли те?
— Одраска ме — каза Джейк и посочи десния си прасец.
От раната се бе процедила тънка струя кръв, но кожата около драскотината вече бе станала яркочервена. Джейк се почувства замаян и ако Балам не го държеше за раменете, сигурно щеше да се свлече на пода.
Балам извика на Марика:
— Донеси одеяло! После ми помогни да го свалим долу!
Джейк махна с ръка, опита се да им каже да не се притесняват толкова, може и сам да слезе. Тогава светът се завъртя пред очите му и той пропадна в мрака.
— Събужда се — прошепна нечий глас; прозвуча толкова слаб и далечен, почти като радиостанция, която не е добре настроена.
Когато Джейк простена и отвори очи, мракът постепенно се разсея, прогонен от светлина. Той си пое дълбоко дъх, толкова дълбоко, че целият потрепери, за да прогони замайването. Едва тогава погледът му се проясни.
— Помогни ми да го изправим — изрече глас досами ухото му. Принадлежеше на бащата на Марика. Ръката му го улови за рамото.
Когато Джейк се посъвзе, двамата успяха да го изправят в седнало положение. Видя, че се намира в дневната, увит в одеяло и положен върху масата. Марика стоеше на няколко крачки встрани. Разтревожена, тя бе притиснала устата си с ръка. Магистрите Осуин и Захур също бяха тук. Пълничкият магистър бе облечен в раирана нощница, която достигаше върховете на пръстите му и носеше нощна шапка от същия плат. Приличаше на уголемена версия на някое от джуджетата на Снежанка. Очевидно бе дошъл тук направо от леглото си.
Под очите на Захур имаше тъмни кръгове. Той бе приклекнал до масата и държеше глезена на Джейк.
Балам продължи да го придържа за рамото.
— Как се чувстваш?
Устата на Джейк беше пресъхнала. Едва успя да кимне.
Балам стисна рамото му, за да му вдъхне кураж.
— Голям късметлия си, Джейк Ренсъм. Малцина оцеляват след ужилване от отровна опашка. Ако острието се бе забило малко по-дълбоко…
Джейк разбираше, че магистърът се опитва да го успокои, но очевидно не се справяше добре със задачата си.
Захур продължаваше да го дължи за глезена. Прасецът му бе увит с дебела кафява превръзка, която изглеждаше влажна. Сигурно бе намазана с някаква отвара, която да извлече отровата от раната.
Превръзката обаче помръдна. Джейк почувства пристягане около прасеца, сетне хватката се отпусна.
— Блатните пиявици стават неспокойни — каза Захур. — Това е сигурен признак, че кръвта е изчистена от отровата.
Той се пресегна и взе купчината пиявици, увили се около крака на Джейк. Една по-голяма пиявица не искаше да го пусне и се наложи магистърът да я дръпне по-силно. Тя се отдели с влажно мляскане. Тръпки побиха Джейк при вида на пиявиците, които се гърчеха в ръката на Захур. Магистърът ги пусна в буркан с мътна вода, където те продължиха да се извиват и гърчат.
Стомахът на Джейк правеше същото.
Кракът му обаче изглеждаше добре, ако не броим следите от смукалата на пиявиците около драскотината. Зачервяването бе изчезнало, Джейк не усещаше и изгарящото парене.
— Ще се оправи — каза Захур. — Остави го да почива до обяд и ще се оправи.
Магистър Осуин пристъпи на дебелите си като дървесни дънери крака.
— Остава да изясним въпроса как отровната опашка се е озовала в стаята на момчето.
Балам помогна на Джейк да слезе от масата и го настани на един стол. Марика пъхна чаша горещ шоколад в ръцете му. Пръстите на Джейк я обвиха, наслаждавайки се на топлината. Отпи от шоколада, стори му се най-вкусното нещо, което някога е слагал в устата си.
Осуин скръсти ръце.
— Проверих стаята му горе. Капаците на прозореца бяха затворени.
— Възможно е да е влязла през прозореца по-рано през деня — каза Балам. — Вероятно е искала да избяга от обедната жега и е потърсила прохлада в стаята, а когато се е стъмнило, е излязла от скривалището си — изпод леглото, зад гардероба…