Джейк присви пръсти около чашата. Оттук насетне щеше да проверява хубаво всяко ъгълче на стаята си.
Балам се обърна към Джейк.
— Отварял ли си прозорците през деня?
Джейк се замисли за миг. Спомни си, че ги отвори сутринта, след като се събуди от кошмара, който бе сънувал. Кимна бавно.
— Мисля, че да.
Осуин присви очи, очевидно не бе доволен от отговора.
— Въпреки това е изключително необичайно отровна опашка да се озове толкова далеч от джунглата.
— Понякога летят над града — каза Балам.
Захур се изправи и каза:
— Опасявам се, че вината е моя. Когато чух какво животно е нападнало момчето, проверих клетките си. Държа долу шест отровни опашки, за да изследвам свойствата на тяхната отрова. Заварих една от клетките празна, с отворена врата. Нямам представа кога е успяла да избяга. Бях прекалено зает с грижи за ловджийката Ливия.
Изражението на египтянина стана още по-мрачно.
— Сега трябва да се върна при нея. С всеки изминал час отпада все повече.
Той взе буркана с пиявиците и тръгна към вратата.
— Благодаря ти за грижите — извика подире му Балам.
— Да… благодаря — каза и Джейк.
Захур не пророни нито дума и излезе през вратата.
Осуин махна пренебрежително с ръка.
— Не ме интересува какво казваш. Цялата история вони като скункс. Отровната опашка може да е долетяла, но може и да е подхвърлена от някого.
— Подхвърлена? — намръщи се Балам.
— За да убие момчето.
Балам погледна строго Осуин и му даде знак с леко поклащане на главата, сякаш искаше да каже Не пред децата.
Джейк се изправи на стола си.
— Кой ще иска да ме убие?
Осуин сви рамене.
— Вероятно някой от шпионите на Краля на черепите. Възможно е да се бои от твоята на-ука. Във всеки случай, ти си нов, неизвестен фактор в играта, която Калверум играе. Може би иска да те отстрани от игралното поле.
— Осуин, достатъчно — каза Балам. — Ще уплашиш момчето и ще го накараш да се страхува дори от собствената си сянка.
Осуин въздъхна.
— Може би е време всички да станем малко по-предпазливи. — Той поклати глава и се затътри към вратата. — А може би съм преуморен. Събудиш ли се посред нощ, всичко ти се струва мрачно и потискащо.
След като Осуин си тръгна, Балам докосна Джейк по рамото.
— Не го слушай. Сигурен съм, че става въпрос за нещастно стечение на обстоятелствата. Абсолютна случайност.
Думите на пълничкия магистър не излизаха от ума на Джейк. Баща му веднъж каза: Думите са като куршуми, веднъж изстреляни, не могат да се върнат обратно. И тези куршуми го бяха поразили дълбоко.
Ако не ставаше въпрос за злощастна случайност, кой би могъл да остави скорпиона под леглото му? Джейк си представи египетския магистър в тази роля, но той сам бе признал, че отровната опашка е избягала от подземните му лаборатории. Погледна и към тясната врата в далечната стена на дневната. Сети се как бе намерил дрехите си изпрани и сгънати. Ба’чук бе идвал през нощта, без да го събуди. Кой още знаеше за стълбището на прислугата, което се виеше тайно във вътрешността на кулата? Убиецът можеше да бъде всеки.
Джейк остави чашата си на масата. Обзеха го нови страхове и той изгуби интерес към топлия шоколад. Ако не става въпрос за случайност…, ако някой наистина се опитваше да го убие…
Балам забеляза безпокойството на лицето му.
— Какво има?
— Кейди… сестра ми…
Не бе необходимо да казва нищо повече. Очите на Балам се разшириха. Той веднага разбра какво го тревожи и това уплаши Джейк още повече. Въпреки опита на Балам да омаловажи нападението и да го представи като случайност, магистърът явно бе стаил подозрение, което не бе изрекъл на глас.
— Ще се кача в Астромикона и ще се свържа с Борнхолм. Ще се погрижа сестра ти да е в безопасност. — Магистърът тръгна към вратата, както бе облечен в робата си. Джейк понечи да го последва, но се олюля. Балам го посочи с ръка. — Остани тук. Мари, погрижи се да си почива. Притопли му какаото.
— Да, татко.
След като тръгна, Марика придърпа един стол по-близо до Джейк и седна. Настъпи неловко мълчание, което продължи повече от обичайното, може би защото Джейк беше полугол под одеялото. След това обаче тя се обърна към него и заговори уверено.