— Видях какво си направил с тази отровна опашка — каза тя. — Ба’чук ми помогна да почистим, докато пиявиците те лекуваха от отровата.
Марика бръкна в джоба си, извади нещо и го остави на масата. Беше жилото на скорпиона.
— Народът на ур вярва, че трябва да отдава почит на убитото животно, затова ловецът трябва да запази късче от него.
Джейк отказа да го докосне.
— Сварих го, така че е чисто от всяка отрова — каза момичето, след като видя изражението на Джейк. — Безопасно е.
Той подаде предпазливо ръка изпод одеялото и докосна жилото. Това нещо едва не го бе убило. Взе го и го огледа. Един ден щеше да го постави в своя собствена витрина с артефакти, куриози и трофеи. Идеята му помогна да потисне прилива на ужас. Дори отслаби тревогата му по адрес на Кейди. Тя сигурно беше добре.
— Благодаря, Мари.
Тя отмести поглед прекалено бързо дори мъничко се изчерви.
— Ба’чук предложи да ти го дам. Идеята беше негова. Изглежда много те харесва.
Джейк си спомни как неандерталчето бе допряло пръст до устните си.
Марика внезапно се изправи.
— Искаш ли да ти стопля какаото?
Преди да успее да отговори, тя грабна чашата му и я отнесе до един бюфет край стената. Върху триножник, поддържан от четири искрящи рубинени кристала, бе поставена керамична стомна. От нея се вдигаше лека пара. Марика взе стомната и внимателно доля чашата му.
Върна се при масата. Червенината бе изчезнала от лицето й, заменена от тревога. Погледна към входната врата, сетне отново към Джейк. Докато той топлеше ръцете си на чашата, Марика седна до него. Беше сбърчила замислено чело.
— Какво? — попита Джейк.
Тя поклати глава.
— Не, кажи ми.
Тя се замисли за миг, сетне заговори:
— Не съм казала на баща ми това, а може и така да ми се е сторило, не знам. Но си спомням, че през нощта се събудих по някое време. Не беше много късно. Стори ми се, че чувам шум в хола, но когато се заслушах, беше тихо. Не му обърнах повече внимание. Заспах. А може и нищо да не съм чула.
А може и да си чула.
Преди да продължат разговора, вратата се отвори рязко и в стаята нахлу бащата на Марика, останал без дъх, с хриптящи от задух гърди. Явно бе тичал по стълбите.
Джейк скочи на крака, обзет от страх за съдбата на сестра си.
Балам му махна да седне.
— Тя… тя е добре — едва изрече той. — Свързах се с Борнхолм, разтревожиха се много, но там всичко е наред. — Балам стигна до масата и се опря с ръка на нея. — Виждаш ли, сигурно е случайност, както предположих.
Вълна на облекчение, че Кейди е в безопасност, обля Джейк, но не успя да прогони напълно подозрението, затаило се в сърцето му. Не можеше да забрави думите на магистър Осуин.
А думите са като куршуми…
Джейк стисна в дланта си жилото на скорпиона. Погледна Марика и прочете същото съмнение в очите й. Кой каквото ще да казва, но Джейк бе сигурен, че нападението не е било случайно.
Кой обаче искаше смъртта му?
15.
Кристалното сърце на Кукулкан
На следващата сутрин Джейк отиде в Астромикона, за да постави начало на своето чиракуване. Чувстваше се хиляда пъти по-добре.
Балам му подаде дървена табла, разделена на множество отделения, в които имаше кристали, във всички цветове на дъгата. Сигурно имаше повече от сто различни нюанса.
— Всеки цветен кристал притежава уникално свойство — обясни Балам, застанал до Джейк. — В някои случаи то ни е известно, като например при този.
Той взе един кристал от таблата и го вдигна, така че да го огреят слънчевите лъчи, които проникваха през един от дванайсетте отвора в купола. Кристалът имаше цвят на тъмночервено вино.
Балам се обърна към Марика, която седеше на стола до Джейк. Магистърът повдигна вежда.
— Какво е названието на този кристал?
Тя сбърчи чело замислено.
— Железен блясък?
— Много добре — отвърна Балам с горда усмивка. — Когато намокрим този кристал, той започва да привлича желязото.
Балам близна кристала и постави до него малък железен гвоздей. Гвоздеят подскочи върху масата и се залепи за кристала.