Най-накрая котлето завърши своя цикъл. Балам го наведе към Джейк и му показа, че вътре е останал само един кристал. Той грееше в наситено жълто, приличаше на късче от самото слънце.
— Червено и зелено правят жълто — промълви Джейк. Той се взираше смаяно в механизма, чиито части се въртяха и скърцаха, движеха се нагоре, надолу. Двата камъка се бяха превърнали в един.
Как се бе случило това?
Балам заяви:
— С течение на вековете нашите алхимици са успели да създадат кристали с всеки цвят, с всеки нюанс на слънчевата светлина.
Един въпрос обаче продължаваше да измъчва Джейк. Този въпрос се въртеше в главата му от мига, в който бе зърнал кристалния полилей в голямата зала на замъка.
— Какво кара кристалите да светят? — попита той. — Откъде черпят енергия?
Балам се усмихна топло.
— Имаш доста любопитен ум, млади Джейкъб. Нищо чудно, че си натрупал подобно познание. — Балам се обърна към дъщеря си. — Може би Марика ще успее да те просветли по този въпрос.
Джейк се обърна към момичето, а Марика сведе срамежливо поглед към пръстите на краката си.
— Цялата енергия идва от кристалното сърце на Кукулкан.
Балам кимна.
— Джейкъб, хвърлял ли си някога камък в средата на езерце? Наблюдавал ли си вълните, които се образуват и се понасят към брега във всички посоки?
Джейк кимна. Разбира се, че го бе правил.
— Същото се случва и с кристалното сърце в центъра на големия храм. То тупти, пулсира, създава вълни също като камък върху спокойната повърхност на някое езерце. То изпраща вълни, които захранват нашите полилеи и свещници, които подхранват пламъка във вътрешността на всеки кристал. То позволява племената да говорят на един език. Вълните му се разбиват в скалистите ридове, които заобикалят нашата долина, и я закрилят.
Джейк си представи как енергията струи навън от храма, захранва кристалите и защитава долината.
Марика заговори:
— Отвъд долината обаче, вълните се размиват бързо. Отдалечим ли се на повече от километър от долината, не можем да се разбираме помежду си, а зелените кристали губят способността си да предават звуци на далечни разстояния. Затова се нуждаем от остропери, които да пренасят съобщения във вътрешността на джунглата, затова и ловците или патрулите напускат долината само в компанията на хора от собственото си племе.
Джейк разбра. Защитното поле имаше определен обхват на действие. Нищо чудно, че изгубените племена бяха останали в тази долина.
Балам въздъхна тежко и погледна слънцето, което проникваше през отворите в купола.
— Трябва да се срещна с магистър Захур и да видя как е ловджийката Ливия.
Джейк се размърда неловко на стола си. Изгаряше от любопитство по отношение на един кристал, който бащата на Марика бе пропуснал да спомене.
— Камъкът, който отрови Ливия. Кръвният камък…
Лицето на Балам помръкна.
— Не говорим за подобни злодейства. Забранено е да се правят подобни камъни.
Джейк вдигна поглед към въртящия се механизъм.
Балам сякаш прочете мислите му.
— Това проклето нещо не е създадено тук в Астромикона. Чистотата на слънчевата светлина не е родила този камък. Той е роден в далеч по-мрачни пламъци.
С тези сурови думи Балам се отправи към вратата. Спря с ръка на дръжката и се обърна за миг:
— Мари, вероятно е най-добре да ограничим днешното обучение само до имената на камъните. Не искаме да претоварваме Джейк след снощната случка.
Балам отвори вратата и излезе навън, под ярката слънчева светлина.
Когато вратата се затвори зад гърба му, Марика въздъхна дълбоко. Погледна извинително Джейк.
— Татко отказва дори да произнесе думата кръвен камък.
— Не разбирам. Това е основата, на която е изградена силата на Калверум Рекс. Не трябва ли да научите повече за този камък?
Марика завъртя стола си и премести таблата с кристалите между тях.
— Може би първо трябва да научим повече за тези?
Въпреки колебанието в думите й, Джейк видя в очите й да гори пламъчето на любопитството. И то не по-малко от неговото. Загледа се в ярко искрящия бял кристал на тавата. Бялата светлина съдържаше в себе си всички цветове на спектъра, докато черното бе отсъствие на светлина. Джейк потръпна, припомняйки си как кръвният камък, като че ли успяваше да засмучи лунната светлина.