В главата му отекна предупреждението на Балам. Кръвният камък не е бил изкован в чистотата на слънчевата светлина, а в далеч по-мрачни пламъци.
Джейк помръдна на стола си. Какво всъщност го интересуваха кръвните камъни? Те не бяха негов проблем. Единственото, което искаше, бе да намери начин да се прибере у дома. Да, но нямаше друг начин да направи това, освен да научи колкото се може повече за пирамидата, а това означаваше да изучи тези необикновени кристали.
И имаше само един начин да го направи.
Джейк кимна към дървената табла.
— По-добре да започваме.
Няколко часа по-късно Джейк вече почиваше навън. Седеше с кръстосани крака върху одеяло, простряно на върха на кулата. Макар да бе горещо, слънчевата светлина като че ли прогонваше натрупалото се в него напрежение.
Пиндор стоеше на няколко крачки от него, приседнал на ръба на каменния парапет. За момче, което се страхува от гущери, той изглеждаше доста равнодушен към бездната, която се простираше зад гърба му. Поклащаше се напред-назад върху самия ръб, докато дъвчеше нещо, което приличаше на пилешко крилце. Цялата му уста бе омазана със сос.
— Малцина са оцелели след ужилване от отровна опашка — каза Пиндор и посочи Джейк с пилешкото крилце. — Сигурно Аполон те закриля.
— Не мисля, че е бил Аполон — каза Марика. Тя коленичи на одеялото до Джейк и надникна в плетената кошница, която Пиндор бе донесъл. Размести хлебчетата и парчетата сушено месо, подобно на бекон, намери квармабоб и започна да го бели.
— Магистър Захур има по-голяма заслуга за спасяването на Джейк, от който и да било бог от планината Олимп.
Пиндор сви рамене и скочи от стената.
— А ти смяташ, че някой е подхвърлил отровната опашка в стаята ти?
Марика погледна Джейк. Той кимна.
— Че кой би го направил? — попита Пиндор. — Чух баща ми да говори с магистър Осуин. Всички смятат, че е станало случайно, че една от гадините на Захур се е измъкнала от клетката си и се е озовала в стаята ти.
Марика поклати глава.
— Сигурна съм, че през нощта чух някой да минава през дневната. Но не мога да го докажа.
— И защо някой ще иска да го убива? — зачуди се Пиндор.
Марика продължи бавно да бели квармабоба.
— Възможно е някой да се страхува от него. От това, което знае. Или пък от неговата на-ука.
Пиндор не изглеждаше убеден, но смени темата.
— И какво прави тази на-ука? — Той се облегна назад и погледна Джейк. — Покажи ни още нещо.
— Пиндор, Джейк не е дресирана маймунка, която да танцува за шепа орехи.
Джейк обаче забеляза, че Марика се опитва да прикрие собственото си любопитство. Забеляза и как зелените й очи проблеснаха като изумруди.
— Мога да ви покажа някои неща — предложи той.
— Не е необходимо — каза Марика, но лицето й светна.
Джейк почувства необичайна топлина да се разлива по тялото му. Изправи се на крака. Беше оставил раницата си в Астромикона.
— Елате.
Поведе ги през дървената врата и ги отведе под купола. Раницата му лежеше под масата, близо до стола му. Извади я и прерови съдържанието й. Намери малко фенерче с размерите на отвертка.
— Наричаме това фенер.
Натисна бутончето, насочи фенерчето към стената и кръгчето от светлина затанцува по извитата бронзова повърхност на купола.
Погледна Марика и Пиндор.
Пиндор стоеше със скръстени ръце.
— Ние също имаме светлинни камъни. Те са навсякъде, осветяват цял Калипсос.
Марика обаче присви очи заинтригувано.
— Може ли да го разгледам?
— Разбира се — отвърна Джейк и й подаде фенерчето.
Тя го повъртя в ръце, сетне почука с пръст стъклото отпред.
— Това да не би да е някакъв плосък кристал? То ли излъчва такава силна светлина.
— Не, работи с помощта на… — Джейк се съсредоточи, за да изрече английската дума. — … батерии.
— Бат-ери — каза Пиндор. — Какво е това.
Джейк взе фенерчето от Марика и го отвори. Изсипа в дланта си двете батерии размер ААА.
— Тези неща създават енергията, която кара крушката на фенерчето да свети. Тя използва електричество. — Отново трябваше да заповяда с мъка на езика си да изрече последната дума.