Подаде едната батерия на Марика, другата — на Пиндор. Момичето разгледа нейната с усърдието на учен, който изследва непознато насекомо. Пиндор подуши неговата, сякаш се чудеше каква ли е на вкус. Накрая посочи с батерията към Джейк.
— Направи нещо друго с нея.
— Пиндор! — смъмри го Марика.
— Искам просто да видя какво още може да прави. Например какво могат да направят тези бат-ери на нашите кристали?
Преди някой да успее да го спре, той се обърна към подноса с кристалите и пъхна батерията в купчината камъни. Джейк се напрегна. Марика блъсна ръката на Пиндор. Но нищо не се случи.
Въпреки това на Джейк му хрумна една идея. Може би Пиндор имаше право. Дали неговата наука и тяхната алхимия не биха могли да се съчетаят по някакъв начин?
— Червеното и зеленото правят жълто — промълви той, спомнил си демонстрацията, която бащата на Марика направи.
Джейк взе батерията от Пиндор и се наведе да вземе парченце син кристал, паднало на пода.
Направи крачка встрани, повдигна се на пръсти и положи батерията и синия кристал в бронзовото котле.
— Джейк — предупреди го Марика, — не трябва да пипаме това.
Джейк я погледна. Думите й бяха прозвучали неуверено.
Пиндор съвсем не бе толкова предпазлив.
— Нищо няма да стане.
Джейк не отмести поглед от Марика. Ако тя кажеше не, той щеше да я послуша. Любопитството й обаче растеше с всеки изминал миг. В това отношение приличаше на баща си.
— Алхимията е… девет части шанс — каза Джейк, цитирайки магистър Балам.
Марика въздъхна дълбоко и отиде до вратата. Джейк се уплаши да не би да си тръгне, но момичето просто затвори вратата, която бяха оставили открехната. След което се обърна към Джейк и кимна.
Той се усмихна и дръпна синджира. Котлето се издигна във въздуха.
Джейк отстъпи назад. Проблесна светлина и грейна още по-ярко, когато се отрази от стотиците кристали, инкрустирани в механизма над главите им. Отначало като че ли не се случи нищо, после механизмът започна да се върти по-силно. Хвърли върху стените отблясъци във всички цветове на дъгата.
— Джейк… — предупреди го Марика.
Котлето се завъртя още по-бързо. Миниатюрните клапани изпуснаха пара и засвириха. Зъбчатите колела се завъртяха толкова бързо, че очертанията им се размиха.
— Трябва да го спрем! — извика Марика.
— Как? — попита Джейк.
Всички се приведоха, когато механизмът се превърна в една шеметно въртяща се маса от стъкло и бронз. Частите му се тресяха и скърцаха, трополяха и виеха. Нямаше никакво намерение да спре.
Механизмът продължи да се ускорява и цялото помещение започна да се тресе. Инструментите и кристалите затракаха върху работната маса. Купчина книги се срути. А механизмът продължаваше да се върти по-бързо и по-бързо.
Джейк отстъпи назад към масата. Какво направих?
— Джейк! — извика Марика. Тя повдигна ръката си, в която все още стискаше втората батерия. От единия й край изскачаха искри и политаха във въздуха, за да бъдат погълнати от въртящия се механизъм.
Джейк се втурна към нея и грабна батерията. Тя го жегна, все едно го бе пернал скъсан ластик. Хвърли я на масата, където тя се претъркули и се блъсна в парче червеникав кристал с размерите на гъше яйце. От батерията изскочиха искри и удариха кристала. Той грейна мигновено, запламтя като алено слънце. Преди Джейк да успее да направи и крачка, червеният кристал прогори бронзовия плот на масата. Той не само бе ярък като слънце, но и също толкова горещ.
Кристалът падна през дупката в масата и се удари в каменния под. Джейк въздъхна с облекчение — докато гранитът около кристала не започна да се нагорещява, да образува мехурчета и да се топи. Кристалът се опитваше да прогори каменния под!
Джейк си представи как кристалът ще прогори първо този етаж, после следващия. Кога щеше да спре? И щеше ли изобщо да спре?
Марика бе изпаднала в шок и не помръдваше.
Джейк се втурна и грабна едно от сребърните чукчета. Ако успееше да удари с него кристала, да го изключи, както бе сторил бащата на Марика преди това…
Обърна се към Марика. Тя кимна, мигом схванала какво е намислил.
Двамата клекнаха и запълзяха на колене. Джейк закри лице срещу ярката светлина и горещината. Успя да види камъка през присвитите си очи. Беше се смалил до размерите на яйце на червеношийка — и плуваше в локвичка разтопена скала.