Когато Джейк протегна ръката с чукчето, кристалът започна да се свива по-бързо и по-бързо, сякаш някакъв вътрешен огън го поглъщаше, както умираща звезда, която се свива все повече и повече. Джейк спря. За някакви си две секунди кристалът бе станал колкото главичка на топлийка. Сетне проблесна за последен път и изчезна.
— Няма го… — каза Марика и отстъпи назад. Изражението на лицето й бе едновременно на страх и любопитство.
Разтопеният гранит бързо изстина и се втвърди, сякаш камъкът съзнаваше собствената си сила и бързаше да си върне обичайното състояние. Скоро единствено свидетелство за случилото се бе едно обгорено петно на пода.
За масата обаче не можеше да се каже същото.
Джейк допълзя на колене и огледа идеално кръглата дупка в бронзовия плот. Можеше да види през нея. Металът бе изстинал, но белята бе сторена.
— Вижте! — каза Пиндор.
По време на цялата тази суматоха около камъка, те не бяха забелязали, че механизмът над главите им е започнал да се върти по-бавно. Вече не се тресеше и не скрибуцаше, а се въртеше както обикновено. Джейк огледа финия механизъм. Дали не скърцаше по-силно от обичайното? Или виеше, докато се въртеше? Дали не го бе повредил?
От сърцевината на механизма се показа бронзовото котле и започна да се спуска надолу. Очите и на тримата бяха насочени към него.
Пиндор посочи Джейк.
— Това е твоята на-ука. Ти виж!
Прав беше.
Джейк се протегна нагоре, наведе котлето и батерията падна в разтворената му длан. Изглеждаше същата, като че ли нищо не се бе случило. В котлето обаче нямаше нищо друго. Джейк провери внимателно, но парчето син кристал бе изчезнало.
Джейк погледна обгорялото петно върху гранита. Нима кристалът бе изчезнал по същия начин? Нима бе изгорял в механизма, вероятно осигурявайки енергия за шеметното му въртене?
Марика попита:
— Какво се случи?
Джейк само поклати глава. Нямаше представа.
Марика се намръщи. Взе батерията от масата и я подаде на Джейк. Изражението й подсказваше, че е силно разтревожена. Никога вече нямаше да си прави шеги с неговата наука. Погледът й помръкна, изпълнен от чувство за вина, а когато погледна към бронзовия плот, прехапа долната си устна.
Нейното объркване и страдание причиниха болка на Джейк. И само подсилиха чувството му за вина. Спомни си думите, които бе изрекъл, цитирайки баща й — че алхимията е девет десети шанс. Бе забравил обаче да спомене какво бе казал магистър Балам след това — че алхимията обикновено е свързана с опасности.
Джейк погледна двете батерии в ръката си. Цялата кула можеше да изгори по негова вина. Взе фенерчето си, сложи ги и завъртя капачето. Натисна копчето по навик. Крушката светна. Фенерчето работеше. Изключи го и го пъхна в един от джобовете на панталоните си.
— Какво ще правим? — попита Пиндор, който не откъсваше поглед от разтопената дупка. — Магистрите ще ни разпънат на кръст.
— Съжалявам — каза Джейк.
— И би трябвало! — сопна му се Пиндор.
Марика погледна намръщено и двамата, сетне сложи ръце на кръста и каза:
— Ти му каза да го направи, Пиндор. Никой от нас не каза: спри! Всички сме виновни!
Пиндор не възрази. Лицето му помръкна, но не оспори истината в думите й.
— Утре е денят на равноденствието и на олимпиадата. Всички ще бъдат там! Разбере ли баща ми, ще имам късмет, ако видя слънцето преди следващото равноденствие.
— Това не може да бъде поправено — въздъхна тежко Марика. — Но може би ще успеем да отложим разкритието за случилото се тук.
Лицето на Пиндор светна.
— Какво искаш да кажеш? Баща ти прекарва тук цялото си време. Не може да не види дупката.
Марика пристъпи към купчината книги, която се бе срутила по време на експеримента. Взе две от тях, отиде до повредения участък от плота и покри дупката с книгите. Постави ги една върху друга, след което нареди:
— Донесете и останалите.
Джейк и Пиндор бързо събраха всички книги. Купчината отново се издигна на застрашителна височина. Джейк и Пиндор се усмихнаха. Дупката не се виждаше, а черното петно под масата лесно можеше да бъде пропуснато.
Марика огледа работата им.
— Татко непрекъснато оставя подобни купчини и после забравя за тях.
— Значи може да открие дупката чак след няколко месеца! — възкликна Пиндор.