— Не, ще разбере много по-скоро — отвърна Марика, сбърчила упорито чело.
— Как? — попита Пиндор.
— Защото аз ще му кажа. Но ще изчакам да отмине празника на равноденствието.
— Мари!
— Не, Пин. Трябва да му кажа. От друга страна обаче, не е необходимо да му развалям празника. Това беше любимият ден на мама и тате. А сега, когато останахме само двамата… — Гласът й заглъхна, но тя не отмести поглед от Пиндор. — Няма да разваля празника на равноденствието! Но след като отминат празненствата, трябва да кажа на татко.
Момчето измърмори сърдито. Явно не бе съгласно с нея. В този миг Джейк бе на страната на своя римски приятел. Боеше се, че ако някой разбере какво са сторили, с кариерата му на чирак алхимик ще бъде свършено.
— Добре, поне няма да пропусна игрите — примири се Пиндор.
Когато излязоха от Астромикона, слънцето вече се устремяваше към хоризонта.
Пиндор надзърна за последен път през вратата, преди Марика да я затвори.
— Нищо чудно, че някой се е опитал да те убие — каза той на Джейк. — Твоята на-ука създава само неприятности.
— Не зная. — Джейк погледна Марика. — Иска ми се да можех да върна времето назад.
— Баща ми винаги казва: огледай се два пъти, преди да направиш една крачка, защото можеш да поемеш по път, от който няма връщане назад. — Тя натисна дръжката на бравата и затвори вратата на Астромикона. Събраха остатъците от пикника мълчаливо, всеки бе потънал в собствените си тревоги и съжаления.
Огледай се два пъти, преди да направиш една крачка…
Джейк си спомни как в Британския музей бе поставил половинката на Кейди в златната пирамида. Тогава също бе направил нещо, без да се замисля, и последствията от постъпката му се бяха стоварили не само върху него, но и върху сестра му.
Можеш да поемеш по път, от който няма връщане назад.
Джейк се изправи, в ръцете си държеше сгънатото одеяло за пикник. Погледна над стените на замъка и видя каменния дракон, кацнал сред горите, застанал на стража на големия храм. Джейк отказваше да повярва, че път към дома не съществува. Усещаше обаче, че времето го притиска сякаш стоманени ленти, стягащи гърдите му. След като магистър Балам научеше за случилото се, Джейк щеше да изгуби всяка надежда да проучи пирамидата. В най-добрия случай разполагаше с още един ден.
Той обаче можеше да се окаже достатъчен.
Спомни си болезненото притеснение на Пиндор за възможността да пропусне олимпиадата. Всички ще бъдат там! Джейк присви очи, докато се взираше в пирамидата. След като вниманието на целия град щеше да бъде насочено към стадиона, кой щеше да гледа в другата посока?
Това можеше да се окаже единственият му шанс. Трябваше да се промъкне там и да разкрие тайната, скрита в кристалното сърце на Кукулкан.
Думите на Марика обаче продължаваха да отекват в главата му.
Огледай се два пъти, преди да направиш една крачка…
Ако се провалеше в този си опит, нямаше да има връщане назад. Сигурно щяха да го хвърлят в затвора или да го прогонят от града. Ами Кейди? Тя вероятно щеше да сподели съдбата му.
— Готов ли си? — попита Марика.
Джейк кимна.
Трябваше да бъде готов.
Трета част
16.
Денят на игрите
Когато на следващата сутрин Джейк слезе по стълбите, видя, че Марика и баща й вече са в дневната. Те се движеха като добре смазана машина: поставяха купички на масата, проверяваха с пръст дали шоколадът в каната е достатъчно топъл, режеха розов пъпеш на парчета. Балам прошепна нещо в ухото на Марика, в отговор момичето се ухили глуповато. Разсмя се, когато баща й откри, че шоколадът е прекалено горещ и засмука опарения си пръст. Движенията им носеха белега на дълбока привързаност и любов. Това бе безгрижен и щастлив утринен танц, споделян от баща и дъщеря.
Джейк спря по средата на стълбището; припомни си подобна сутрин в имението Рейвънсгейт: как майка му помага на леля Матилда да изпържи яйцата и бекона, как баща му седи край масата по халат и чорапи, заровил нос в своите списания. Спомни си смеха, прегръдките и топлите усмивки.
— О, някой най-сетне се е наканил да се присъедини към нас!
Джейк се отърси от спомена и неохотно прогони образите на своите родители. Вдигна ръка за поздрав към бащата на Марика и продължи надолу по стълбите.