През нощта Джейк състави план, дълго време лежа в мрака, обмисляйки своите ходове и комбинации. Стегна се и се подготви за първата стъпка от замисъла, която изискваше известна доза актьорско майсторство.
Джейк прескочи последното стъпало, изохка от престорена болка и си придаде нещастно изражение на лицето. Изпитваше дълбоки угризения, че се налага да излъже Марика и баща й, но нямаше друг избор. Закуцука към масата.
— Какво има? — попита го момичето.
Джейк се наведе и разтърка десния си крак.
— Като се събудих, кракът ми се схвана. И… и… — при тези думи той постави ръка на челото си. — Не мисля, че съм добре.
Балам отиде при него начаса, провери челото му, накара го да седне.
— Дай да видя крака ти. Ужилването от отровна опашка не е шега работа.
Джейк нави крачола на панталона си. Балам огледа зарасналата драскотина на прасеца му.
— Няма зачервяване. Няма оток — каза с облекчение възрастният мъж. — Изглежда добре. Явно отровата все пак е засегнала мускулите и е предизвикала този спазъм.
Джейк кимна. Прозвуча му логично и пасваше идеално на плановете му. Трябваше да остане самичък, докато всички останали са на стадиона, за да наблюдават голямата надпревара. След като останеше сам, щеше да се възползва от шанса си да проникне в големия храм.
— Мисля, че е най-добре да останеш още един ден в кулата — каза Балам. — Жалко, че ще пропуснеш олимпиадата.
Джейк си придаде изражение на разочарование.
— Ще полежа малко. Може вечерта да се почувствам по-добре и да отида на празненствата по случай равноденствието.
Марика докосна ръката на баща си.
— Татко, мога да остана с Джейк. Не бива да го оставяме сам. Ами ако се нуждае от нещо… или състоянието му се влоши.
Джейк се изправи на стола си.
— Не, ще се оправя. Настина. Ще бъда разочарован, ако пропуснеш олимпиадата. Ще се почувствам виновен.
Балам сбърчи чело. Преди да успее да отговори, тясната врата за прислугата се отвори. В стаята влезе нечия дребна фигурка. Беше Ба’чук, който едва носеше огромна купа в ръце.
— А, кашата… — възкликна Балам. — Остави я на масата, Ба’чук. Благодаря.
След което бащата на Марика отново насочи вниманието си към Джейк.
Докато Ба’чук оставяше купата на масата, на Марика изведнъж й хрумна нещо.
— Какво ще кажеш Ба’чук да остане с теб, Джейк? Той и без друго няма да ходи на игрите. Така няма да се чувстваш виновен за нищо.
Преди Джейк да успее да отговори, Марика каза:
— Ба’чук, Джейк не се чувства добре. Имаш ли нещо против да останеш с него, докато ние се върнем от олимпиадата?
— Мога да го направя — отговори Ба’чук. Той впери в Джейк напрегнат поглед.
Джек се изправи. Определено не се нуждаеше от бавачка, не и от това момче с надвиснали вежди. Джейк не бе забравил предишните си подозрения относно това кой би могъл да остави отровната опашка в стаята му. Ба’чук би могъл да се прокрадне в спалнята с лекота.
Бащата на Марика каза:
— Ако има някакъв проблем, Ба’чук може да изтича долу до подземията на магистър Захур. Магистърът ще остане в кулата, за да се грижи за ловджийката Ливия.
Стомахът на Джейк се сви на топка. Планът му се разпадаше пред очите му. Не само че щеше да бъде поверен на грижите на това странно момче, ами единственият друг човек, останал в кулата, щеше да бъде онзи, който бе позволил на отровната си опашка да избяга. Ако направеха нов опит да го убият?
Прецени бързо ситуацията. Може би щеше да има по-голям шанс, ако отидеше с тях на стадиона. Сред това гъмжило от хора и хаоса лесно можеше да се отдели от останалите и пак да се промъкне сам до храма на Кукулкан. Може би в крайна сметка щеше да успее да реализира плана си.
Джейк протегна десния си крак и направи няколко крачки из стаята.
— Мисля, че не е необходимо. Сега като се пораздвижих, чувствам крака си много по-добре. — Обиколи около масата, за да им покаже. — Може би да се излежавам цял ден, не е чак толкова добра идея. По-добре да се движа. Да поупражнявам крака си. И… аз също не бих искал да пропусна игрите.
— Сигурен ли си? — попита го колебливо бащата на Марика.
— Наистина се чувствам по-добре. Сигурно е било най-обикновен мускулен спазъм.
Лицето на Балам светна от задоволство.