Ба’чук сбърчи чело.
— Не, само сутринта.
Марика изглеждаше съсипана.
— Какво ще правим? — попита Пиндор. — На кого ще кажем? Магистрите ги няма. И тримата! Всички останали са на олимпиадата.
От леглото на Ливия долетя немощно стенание. Прозвуча така, сякаш идваше от много далеч, сякаш Ливия се отдалечаваше от тях и пресичаше онази граница, която те не можеха да преминат.
— Не можем да оставим Ливия — каза Марика. — Трябва да се опитаме да я спасим. Може да е видяла нещо.
Джейк се съмняваше в това, но в бръчиците около очите на Марика прочете страх за съдбата на баща й. Той огледа Ливия. Нямаше да изкара дълго. Може би час, а може би дори по-малко. Трябваше да опита нещо.
Джейк кимна, по-скоро на себе си, отколкото на останалите.
— Да се опитаме да неутрализираме кръвния камък в нея.
Очакваше да чуе възражения, но Пиндор го изненада.
— Какво искаш да направим?
Джейк мислеше трескаво. Пиндор имаше дълги крака и можеше да тича по-бързо от него.
— Ба’чук, можеш ли да отведеш Пиндор до Астромикона като използвате задните стълби? Не искаме никой да ви види.
Ба’чук кимна.
— Пин, искам да вземеш айпода на Кейди, който магистрите разглобиха.
— Имаш предвид уреда й за разговори?
— Именно. Донеси всичко тук.
Пиндор кимна, обърна се и тръгна с Ба’чук.
Джейк и Марика седнаха на края на леглото. Очакването бе мъчително. Той впери поглед в пода, но по едно време ръката на Марика се озова в неговата.
— Той е добре — тихо рече Джейк.
Нямаше предвид Пиндор.
Марика се взираше в сумрака, съсипана от страх и скръб.
— Само той ми остана.
Джейк стисна ръката й, болката, която тя изпитваше, му бе позната прекалено добре. Загубата на майка или на баща причинява болка, която никога не отминава.
20.
Виждам те…
Защо се бавят толкова?
Джейк крачеше напред-назад из стаята. След като прекараха повече от петнайсет минути седнали на леглото, Марика изведнъж стана и помоли да вземе лампата. Джейк също се изправи с радост. Напрежението се трупаше в него като вода в язовир, чиято стена заплашва да поддаде. Затова крачеше в мрака, в който единственият звук бе дрезгавото дишане на ловджийката. Марика тършуваше в съседната стая и на Джейк му се стори, че я чува да си говори сама.
След пет минути, които му се сториха цяла вечност, тя се върна с лампата. Беше пребледняла. В другата си ръка държеше едно от устройствата за разговори на далечно разстояние. Зеленият кристал лежеше в рамката си, заобиколен от паяжина от тънки сребристи влакна. Едва сега Джейк откри сходство между това устройство и капана за сънища на американските индианци. Капанът за сънища се изработваше от върбова клонка, която се свиваше на обръч, вързан със сухожилия и се украсяваше с пера и камъчета.
Марика вдигна устройството, което държеше в ръка.
— Намерих колекцията от говорители на магистър Захур. Този е за връзка с татко. Никой не ми отговори. Захур има и други говорители. Опитах ги до един. — Тя поклати глава. — Всички са на олимпиадата.
Джейк разбра ситуацията. Повечето хора сигурно са оставили говорителите си у дома. Само че през главата му мина по-тревожна мисъл.
— Или устройствата не работят — каза той. — Също като факлите и лампите. Ба’чук спомена, че човекът сянка отнел алхимията от светлинните кристали. Може същото да се е случило и с кристалите, използвани за разговори на далечни разстояния.
Марика сведе поглед към говорителя в ръката си. Седна отчаяно на леглото. Докосна с пръст изумрудения кристал в центъра на устройството, сякаш търсеше някаква връзка с баща си.
— Никой не разбира същността на тези кристали — прошепна тя. — Не и в самата й дълбочина.
Джейк седна до нея, тъй като знаеше, че момичето има нужда да си поговори с някого.
Марика го погледна с тъжна, крива усмивка, а очите й продължаваха да са изпълнени с тревога.
— Тези кристали крият толкова много загадки.
— Като например?
Тя сведе поглед към изумрудения кристал, вплетен в сребристата паяжина.
— В редки случаи от камъните се разнасят непознати гласове, които шепнат като призраци. Понякога изричат дума, друг пък половин изречение. Магистрите твърдят, че това са изкривявания в резултат на сблъсъка на вълните със скалите около долината. Но баща ми смята, че това може да са послания, които пътуват от други долини като Калипсос, от градове, които са разположени далеч, много далеч.