Като преплитане на телефонни линии, помисли си Джейк.
Думите й разпалиха любопитството му.
— Би било чудесно, ако подобни места наистина съществуват — каза Марика, макар в думите й да не прозвуча особено въодушевление. — Един ден ще се радвам да видя такъв град или долина.
Вратата в съседната стая се отвори с трясък и прекъсна разговора им.
След миг в лечебницата нахлу Пиндор, който бе преметнал през рамо одеяло, завързано като бохча.
След него влезе Ба’чук, понесъл запалени лампи, които бе открил по горните етажи.
Пиндор заговори, макар едва да си поемаше дъх.
— Съжалявам, че се забавих толкова. Ба’чук искаше да предупреди своите хора за човека сянка. В случай че се върне.
— Добре се е сетил — каза Джейк и протегна ръце, за да вземе одеялото.
— Какво искаш да направя сега? — попита Пиндор, макар още да се задъхваше.
Джейк посочи Ливия.
— Помогни на Мари да свали превръзката от рамото й. Намерете чиста вода и измийте раната.
Докато Пиндор и Марика се залавяха за работа, Джейк развърза одеялото и го разстла на пода. Айподът на Кейди беше разглобен на съставните си части. Джейк порови из тях и откри батерията. Надяваше се да не се е разредила. От единия ъгъл на батерията висяха две жички — червена и черна. Обели изолацията им със зъби. Не беше сигурен какво напрежение ще осигури, но веднъж бе близнал крайчеца на деветволтова батерия и електричеството в нея го бе разтърсило целия.
Джейк допря двете жички и от краищата им изскочиха искри. Остана доволен от резултата, взе батерията и отиде до леглото.
Марика бе сложила едната си ръка пред устата, а с другата придържаше Ливия за рамото. Пиндор отстъпи назад, за да му направи място.
Раната от стрелата бе дълбока, кожата около нея бе подута и сбръчкана. От раната, подобно на паяжина, тръгваха червени линии, които покриваха бялата кожа по ръката и врата на Ливия. Видът на раната крещеше: Отрова!
Джейк преглътна и събра целия си кураж.
— Мари, отдръпни се. Ба’чук, приближи светлината.
Джейк си пое дълбоко дъх, хвана батерията в дланите си и насочи оголените краища на жичките към кръвта, събрала се в раната на Ливия.
— Стойте назад — предупреди ги той, тъй като не знаеше какво може да се случи.
Трепереше, но пъхна жичките в кръвта и ги допря една до друга. Чу се лек пукот, който свидетелстваше за електрическо напрежение.
Джейк затаи дъх, но нищо друго не се случи.
Извади жичките от раната. Докато правеше това, те продължаваха да хвърлят искри и да пукат. Дори след като ги бе разделил!
— Джейк? — попита го Марика с неприкрита тревога.
Изведнъж жичките заподскачаха бясно в ръцете му.
От оголените им краища излязоха миниатюрни синкави огньове и обгориха плътта около раната. Джейк отстъпи назад, без да изпуска батерията от ръцете си. От жичките обаче продължиха да излизат потоци електрически огън и да потъват в раната. Джейк продължи да отстъпва чак докато гърбът му опря в стената. Марика, Пиндор и Ба’чук се разбягаха, очевидно се страхуваха от светкавиците, които прескачаха между батерията и ловджийката.
Ливия се затресе под завивките. Отметна глава назад в безмълвен вик. Сетне се вцепени.
— Одеялото! — извика Джейк. — Хвърлете го върху рамото й! Прекъснете веригата!
Марика и Пиндор се втурнаха покрай леглото и грабнаха срещуположните краища на одеялото. Вдигнаха го и го метнаха върху главата на Ливия, като по този начин прекъснаха електрическия огън.
Джейк усети прекъсването на веригата като ритник в слабините. Силата му го запрати обратно към стената. Батерията изпращя силно и започна да изпуска черен пушек. Тъй като се боеше да не би димът да е отровен, Джейк я захвърли в съседната стая.
Сетне се втурна към леглото. Ливия лежеше неподвижно под одеялото, приличаше на мъртва. Може би наистина бе мъртва. Тялото й не помръдваше.
Джейк повдигна единия край. Лицето на ловджийката бе отпуснато, очите й — отворени.
Марика и Пиндор отстъпиха ужасени назад. Очите на Ливия бяха чисто черни, приличаха на полирано парче обсидиан. Дали не я бяха убили?