Изведнъж дясната й ръката изскочи изпод завивката и улови Джейк за китката. Пръстите й се свиха, бяха достатъчно силни, че да счупят костите му. Тялото на Ливия подскочи като детска играчка на пружина, носът й се озова на сантиметри от лицето на Джейк. Черните й очи се впиха в него, изпълнени със зловещ блясък.
Виждам те…
Тези думи не бяха произнесени от Ливия. Джейк позна гласа, беше същият глас, който чу, когато се озова на този свят. Глас, долетял сякаш от отворена гробница, дрезгав и стар, дори древен, глас, който прозвучава от място, където писъците и кървищата са нещо обикновено.
Преди Джейк да направи опит да се освободи, ръката на Ливия се отпусна безжизнено и падна от китката му. Ловджийката се строполи на леглото.
Джейк отстъпи крачка назад и разтри китката си. Какво се бе случило току-що? Спомни си как рубиненият кристал бе прогорил масата. Дали електричеството не бе освободило силите на злото, затворени в парченцата кръвен камък? Ако това беше така, какво щеше да стане сега? Злото щеше да ги погълне или изгори? Имаха ли сили да му противостоят?
Ливия, която лежеше неподвижно на леглото, изведнъж се разтърси от силни хрипове, които я давеха, сетне си пое дълбоко дъх — толкова дълбоко, че на Джейк му се стори направо невероятно — сякаш изплуваше на повърхността, след като се бе спуснала в най-дълбоките дълбини на океана. Очите й се завъртяха трескаво, сетне погледът й се успокои. Зениците й не бяха вече черни, а ледено сини.
— К-к-къде съм? — прошепна тя с дрезгав глас.
Марика пристъпи напред.
— Ловджийко Ливия, ти си в Калипсос.
— Познавам те… — Ливия се закашля силно, сякаш се опитваше да прочисти дробовете си от някаква мръсотия. — Ти си малката Мари. Дъщерята на Балам.
— Точно така! — въздъхна Марика с облекчение.
— Какво се случи?
— Беше отровена от стрела с кръвен камък.
Очите на ловджийката се разшириха, сякаш внезапно си спомни кошмарна случка. Слабата й трепереща ръка едва успя да отметне одеялото от рамото й. Раната изглеждаше същата, но отровните червеникави линии бяха изчезнали.
— Мисля, че успя — обърна се Пиндор към Джейк.
Джейк усети прилив на облекчение и гордост, но споменът за онези черни очи не го напускаше.
Ливия като че ли не се радваше особено, че е оцеляла. Във всеки случай изражението на лицето й стана още по-напрегнато и разтревожено. Джейк виждаше как тя бавно възвръща паметта си, съзнанието й приличаше на чаша, която все по-бързо и по-бързо се пълни с вода.
Ливия протегна ръка към Марика и я дръпна за ръкава.
— Откога съм… кой ден е днес?
Марика се опита да я успокои.
— Днес е пролетното равноденствие.
Ливия реагира така, сякаш някой я бе пронизал с нож в корема.
— Не! — извика и се опита да стане, но очевидно бе прекалено слаба.
Марика коленичи до нея.
Ливия я хвана за ръката, този път стисна по-силно.
— Той идва.
Джейк подскочи, като чу познатите думи.
— Кралят на черепите — настоя Ливия. — Улових гракил край Блатото на огнените плевели. Преди да му прережа гърлото, той ми каза. Щели да ни нападнат с всички сили. В нощта на равноденствието.
Думите на ловджийката бяха изпълнени със страх и увереност.
— Калверум Рекс ще дойде тази нощ!
21.
Слухове за война
Няколко минути по-късно Джейк вече стоеше в дневната заедно с Марика.
— Възможно е просто да е кошмар — каза той, — но трябва да предадем думите й на старейшините.
Марика погледна към масата, върху която — подобно на някаква зловеща статуетка или украшение — лежеше един от мъртвите скорпиони. Присъствието му напомняше недвусмислено за опасността, в която се намираха.
— Не разбирам — каза тя. — Големият храм закриля нашата долина. Независимо дали заплахата идва по земя или въздух. Той ни е защитавал в продължение на стотици и стотици години. Армиите на Калверум Рекс не могат да преодолеят защитното му поле.
Джейк си спомни уродливия гракил, уловен в капана на защитното поле и сви рамене:
— Както ти казах, възможно е ловджийката да греши. Възможно е всичко, което ни каза, да е плод на халюцинации. Кой знае какви кошмари й е причинила онази отрова.
Марика въздъхна, но изглеждаше още по-разтревожена. Очевидно се страхуваше до смърт да не би с баща й да се е случило нещо лошо, но не забравяше дълга си към Калипсос. Нямаше да подведе баща си и да падне духом, обляна в сълзи.