— Пини! Можеш ли да повярваш?
Пиндор се освободи от ръцете му и отстъпи назад. Нападателят, по-голямо момче, изобщо не обърна внимание на реакцията му. Лицето му се бе зачервило от вино и възбуда.
Джейк го разпозна като едно от момчетата, които по-рано се бяха подигравали на Пиндор.
— Какво да повярвам, Регул? — попита Пиндор, без да прикрива раздразнението си.
— Спечелихме факела! Бихме ги с една точка! — Той плесна Пиндор по рамото. — Трябваше да видиш как брат ти се промъква през онези шумери и вкарва! Фиуууу! — Момчето имитира изстрелването на топката.
Пиндор се обърна към Джейк и възкликна:
— Спечелихме!
— Пиндор! — прекъсна го Марика, за да насочи вниманието му към по-важните неща.
Нищо не бе в състояние да помрачи въодушевлението на Регул.
— Съотборниците му понесоха на раменете си Херон още на стадиона. А онези красиви ловджийки вървяха пред нас и пееха…
Явно момчето имаше предвид мажоретките на Кейди. Джейк пристъпи към него.
— Имаш ли представа къде отидоха ловджийките?
Беше ред на Джейк да усети ръката на Регул на рамото си.
— А! Тази твоя сестра! Ако Херон не я следваше по петите…
Джейк го прекъсна:
— Знаеш ли къде е тя?
— В гората! Събира клони за празничния огън! Макар че двамата с Херон се запътиха натам хванати за ръце. — Той придружи думите си с намигване.
Марика дръпна Джейк.
— Това е друга традиция. Отборът на победителите пали в Свещената гора голям огън, който символизира Вечния факел. — Тя завъртя очи. — На практика обаче това е възможност за голям купон.
Джейк погледна към гората, която заобикаляше храма. Обземаха го страхове, свързани с Кейди. Изгуби способността си да говори, да задава въпроси.
Пиндор наруши мълчанието.
— Регул, виждал ли си баща ми?
По-голямото момче се намръщи.
— Май беше в атриума. Или слезе в избата. Забавлява най-близките си приятели. Споделя най-доброто си вино с тях. — Регул явно бе засегнат.
Пиндор го заобиколи и повлече останалите към стъпалата пред входа.
— Трябва да говорим с баща ми насаме… или в компанията на другите двама старейшини.
На върха на стълбите изникна висока фигура, която препречи пътя им.
— А, ето къде сте били! — Над тях се извиси центурион Гай, чието лице бе също толкова червено, колкото перата по шлема му. — Търсих ви цял следобед. Заради вас пропуснах нашата победа на олимпиадата!
Пиндор заекна уплашено.
Марика пристъпи напред.
— Центурион Гай, извинявам се, че се измъкнахме от опеката ви — каза тя с официален тон. — Но имахме основателна причина. Трябва да говорим със старейшина Тиберий.
— Ако си въобразявате, че ще получите милост от старейшината…
— Не! — Марика прекъсна едрия мъж. — Не става въпрос за това! Моля ви, направете ни път!
Лицето на Гай почервеня още повече. Джейк предположи, че това се дължи най-вече на неловкото положение, в което го поставят думите на едно момиче, което едва стига до кръста му.
— Марика Балам…
— Става въпрос за ловджийката Ливия — прекъсна го отново тя, като едва се сдържаше да не закрещи. — Тя се събуди и ни предаде съобщение за старейшините, което те трябва да чуят незабавно!
Гай огледа изпитателно Марика, сякаш се опитваше да прецени дали казва истината. Намеси се друг глас, който прозвуча някъде иззад центуриона.
— Какви са новините за сестра ми?
Центурион Гай отстъпи встрани и направи място на старейшина Улфсдотир. Тя бе на входа на къщата, когато чу гласа на Марика.
— Какви са новините за Ливия? — повтори старейшината. Очите й проблеснаха тревожно. — Тръгнах от Борнхолм и минах оттук на път към замъка, за да проверя състоянието й. Опитах се да се свържа с магистрите посредством говорителите, но никой не ми отговори.
Марика отново сведе глава.
— Ще оживее. Събуди се и ни съобщи за голяма опасност, надвиснала над Калипсос.
Жената притвори за миг очи в израз на облекчение, прошепна мълчалива молитва, сетне погледна и попита с глас, изпълнен с желязна решимост. — За каква опасност става въпрос?
— Предполагам, че старейшина Тиберий и старейшина Ву също трябва да чуят тази история — предложи Гай, който продължаваше да ги гледа с известно съмнение.