— Разбира се. — Старейшината от племето на викингите ги поведе във вътрешния двор. Тя заговори Марика с приглушен глас. — Мислех, че сестра ми е обречена, отровена от някаква черна алхимия.
— Дълга история — отвърна Марика, сетне кимна към Джейк. — Но тази на-ука на новодошлия я спаси.
Сините очи на старейшината погледнаха на Джейк с топлина, от която му стана много приятно.
— Задължена съм ти с кръвта си, Джейкъб Ренсъм! Кълна се в кила на „Валкирия“, че ще спазя клетвата си!
Достигнаха центъра на вътрешния двор, където завариха бащата на Пиндор да разговаря със старейшината азиатец. Плешивият старейшина бе намазал мустаците си с восък и сега те блестяха на светлината на лампата.
В мига, в който Тиберий зърна сина си, усмивката изчезна от лицето му.
— Пиндор! Къде беше? Знаеш ли какви неприятности причини на центурион Гай?
Гай пристъпи напред.
— Може би трябва да изслушате момчето.
Пиндор погледна към Марика за подкрепа. Тя му кимна лекичко, беше съвсем ясна. Разкажи на баща си всичко.
Пиндор преглътна с мъка и изпъна гръб. Започна бавно, запъваше се тук и там, но навлизайки в същината на разказа си, гласът му ставаше все по-уверен. Колебанието и притеснението му изчезнаха, далеч преди да приключи историята.
Изражението на баща му също се променяше: от гняв през съмнение към загриженост и страх. Старейшините зададоха въпроси и на останалите, дори на Ба’чук, който в повечето случаи отговаряше с една дума.
— Това трябва да е лудост, причинена от отровата — каза Тиберий. — Щитът на храма ни закриля.
— Възможно е Калверум Рекс да планира обсада — предположи старейшина Ву. — Да се опита да ни умори от глад.
— Но ние разполагаме с достатъчно храна — каза старейшина Улфсдотир и поклати глава. — А в скалите има извори с прясна вода.
Докато продължаваха да обсъждат възможността за нападение, небето промени цвета си от индиго на черно. Слънцето се скри напълно. На изток изгряха първите звезди. Опасенията на Джейк по отношение на сестра му — която бе отишла някъде в горите — притиснаха като камък сърцето му. Не можеше да мълчи повече.
— Съжалявам, че ви прекъсвам — каза той.
Погледите на всички се насочиха към него, но той не се поколеба и продължи:
— От думите на Ба’чук съдим, че в града е проникнал поне един от хората на Калверум Рекс. Кой знае още колко са влезли в Калипсос! А и тримата магистри са изчезнали. Не мисля, че трябва да приемете предупреждението на Ливия като плод на бълнуване. Колкото повече чакате, с толкова по-малко време ще разполагате, за да се подготвите за отбрана.
Тиберий кимна.
— Момчето е право. Да ни нападнат точно тази нощ, когато градът празнува и мнозина ще са прекалили с виното, в това има определена логика, макар и извратена.
— Какво ще правим тогава? — попита старейшина Ву.
— Ще предупредя Народа на вятъра. Нека вдигнат цялото гнездо във въздуха и да наблюдават небето през цялата нощ. Ще вдигна по тревога и кавалерията, ще им наредя да изпратят патрули и съгледвачи.
— Ами хората в града? — попита Ву.
Отговори му старейшина Улфсдотир.
— Ще вдигна по тревога всички в Борнхолм. Можем да започнем евакуацията на гражданите в замъка. Калакрис е бил построен някога именно с тази цел. Като последна отбранителна линия, в случай че градът падне.
Тиберий се обърна и погледна Джейк и приятелите му.
— Центурион Гай, мисля, че е най-добре да съпроводиш тези четиримата обратно в Калакрис. Когато стигнеш там, предупреди твоите хора и нареди стражата по стените.
Гай удари с юмрук в гърдите в знак на подчинение. Обърна се и разпери ръце, сякаш за да подкара хлапетата като стадо пред себе си.
Джейк се мушна под ръката му.
— Старейшина Тиберий. Сестра ми… отишла е в горите. Мисля, че и синът ви е там, както и целият римски отбор.
Мъжът се намръщи, не разбираше за какво става въпрос.
— Огънят — напомни му Пиндор. — В Свещената гора.
Тиберий кимна бавно, бръчките по челото му станаха още по-дълбоки.
Старейшина Улфсдотир отговори на Джейк:
— Ще изпратя бързоходец да ги предупреди. Ти спаси моята сестра. Няма да позволя нищо лошо да се случи на твоята.
Джейк въздъхна облекчено. Уверенията на тази силна жена успокоиха тревогите му.