Джейк последва Ба’чук, който прекоси помещението и се насочи към нов тунел, започващ в другия край на залата. Очакваха ги нови стъпала, които пак водеха надолу.
Докъде ли се простира това място, зачуди се Джейк, но вниманието му бе насочено най-вече към залата, в която се озоваха. Забави крачка. Марика и Пиндор не се отделяха от него.
На пода бе монтирано гигантско устройство. Представляваше колело, изработено от чисто злато. Лежеше на пода, а диаметърът му сигурно надхвърляше три метра. Вътрешната му окръжност бе назъбена като на зъбчато колело. Вътре в първото колело бе разположено второ.
Докато Джейк гледаше смаяно, по-голямото колело се завъртя на няколко градуса, изщрака силно и задвижи по-малкото колело. Сетне спря, сякаш отмерваше време. А може би наистина правеше това. Джейк пристъпи до външната окръжност. Макар по нея да нямаше никакви знаци, формата му бе позната.
Марика, която го бе последвала, стигна до същото откритие:
— Прилича на колелата, които служат за календар на нашия народ.
Джейк кимна. Маите бяха създали подробен и точен календар, използвайки зъбчати колела. Той отново се запита кой бе оригиналът. Маите ли бяха построили това? Или някой древен представител на техния народ бе стоял на мястото, където бяха застанали те, и се бе върнал у дома с познанията за конструирането на календар? Джейк продължи да обикаля покрай ръба. Според Марика пирамидата се е издигала тук много преди да пристигне което и да било от Изгубените племена, дори преди неандерталците да се заселят в долината. Джейк подозираше, че стои пред вероятния източник на древното познание, което маите бяха открили тук и пренесли у дома.
Ба’чук, който бе виждал всичко това и преди, ги очакваше на входа на следващия тунел.
Джейк тръгна към него, когато най-сетне забеляза извитите стени на стаята. Ред след ред, изпълнени с древни символи, покриваха стените от тавана до пода, знаците бяха изписани толкова ясно и отчетливо, сякаш бяха гравирани с лазер. Джейк огледа древното послание.
Какъв беше този език? Кой бе изписал тези знаци? Джейк прокара пръстите си върху тях. Сигурно са били онези, които са построили пирамидата. Вероятно същите, които са пренесли Изгубените племена от Земята на тази планета.
Продължи покрай стената и се насочи към Ба’чук, който вече бе смръщил вежди от нетърпение. Трябваше да тръгват. Когато обаче Джейк продължи обиколката из залата, пред очите му се появи една рисунка. Беше направена върху участък от стената, който не бе покрит с букви. Представляваше три окръжности с изпъкнали като барелеф форми.
Джейк се отдалечи, за да го разгледа по-добре, но внезапно спря. Зяпна смаяно първата окръжност, изгубил дар слово. Макар да не бяха съвсем точни, формите в нея приличаха на груба карта на Земята. Той прокара пръст върху първия кръг, шепнейки имената на континентите.
— Африка, Южна Америка, Австралия…
Следващата окръжност показваше същите континенти, но разположени близо един до друг, напаснати заедно като парченца от пъзел. Издутината на Южна Америка се бе наместила във вдлъбнатината на Африка…
Последната окръжност показваше всички континенти събрани в едно цяло.
Джейк ахна и отстъпи назад, за да погледне трите окръжности. Започна да осъзнава това, което вижда. В епохата на динозаврите светът е представлявал един-единствен огромен суперконтинент. Някакъв мощен катаклизъм или силите на магмената дейност са разкъсали в крайна сметка гигантската сухоземна маса и са образували днешните по-малки седем континента.
Джейк преглътна и промълви името, с което учените наричаха суперконтинента, изобразен в последната окръжност.
— Пангея.
Пиндор застана до него. Погледна го странно.
— Не знаех, че говориш гръцки.
Джейк се намръщи.
— Какво?
— Пангея. Това е на гръцки. Учил съм го в училище.
Джейк започна да проумява. Пиндор беше прав. Названието Пангея наистина бе образувано от две гръцки думи. Той си ги припомни.
Пан — всичко.
Гея — свят.
Пангея се превеждаше като Всичкия свят или Целия свят.
Джейк се замисли. Така наричаха и универсалния език, който всички тук използваха. Възможно ли бе да е просто съвпадение? Той погледна първо Пиндор, после картата. Сетне се завъртя бавно, докато най-сетне проумя и откритието му го порази. Приятелите му не говореха на някакъв „общ“ език, те говореха на пангейски.