Жителите на Калипсос излизаха от мазетата и прашните тавани, където се бяха скрили по време на нападението. В замъка биеха камбани, за да дадат сигнал за отбой. Докато Джейк вървеше по улиците, отекваха предимно викове. Но той долавяше също плач и сълзи. Видя само един труп и то на гракил, проснат на улицата. Но със сигурност имаше и други жертви, които бяха потопили в скръб цели семейства. Колцина бяха загинала? Може би щяха да бъдат необходими дни, за да се даде точен отговор на този въпрос.
Олекна му, когато видя патрули на отиси да кръстосват града, да разнасят съобщения, да събират разпилените си сили. В небето летяха археоптерикси. Народът на вятъра отново се бе вдигнал във въздуха, за да не позволи да бъдат изненадани от нова атака.
Джейк обаче знаеше, че такава няма да има. Поне за известно време.
Пред тях изникна замъкът Калакрис. В двора му цареше истински хаос. Хора и животни се щураха в различни посоки. Издигаха се палатки, които да подслонят ранените.
Един огромен отис, който се носеше по улиците, връхлетя през портата и едва не събори Джейк. Погледна го и едва тогава забеляза сляпото око на животното и ездача му.
Беше Пиндор, яхнал страховития бързоног на име Белязано око.
— Джейк! Мари! Ба'чук! — Той дръпна рязко юздите и скочи от седлото си с такава лекота, сякаш ставаше от шезлонг. Каквито и страхове да бе изпитвал преди, възбудата му отдавна ги бе прогонила. Пиндор хукна към тях и започна да ги прегръща, да ги потупва по рамената, да разтърсва дланите им, опитваше се да направи всичко това едновременно.
— Прогонихте ги! — заяви Пиндор. — Възстановихте полето!
Виковете му привлякоха безброй погледи.
Херонид закуцука напред.
— Пин, това ти ли си? — Огледа брат си от главата до петите. Усмихна се, опита се да изобрази гордост, но се получи малко неловко. Рядко се случваше Пиндор да засенчи по-големия си брат.
Виковете на Пиндор привлякоха вниманието на още двама души.
Центурион Гай си проправи път сред тълпата, която бе започнала да се събира около тях. Джейк изпита облекчение. Центурионът бе оцелял след нападението на гракила в парка. Но целият бе в кръв, а едната му ръка висеше на превръзка, преметната през врата. Въпреки това успя да проправи път на човека, който вървеше след него.
Старейшина Тиберий се подпираше на своя жезъл. Единият му крак бе превързан от глезена до средата на бедрото. Всяка стъпка му причиняваше болка. Гласът му обаче бе твърд и уверен както винаги:
— Какво за защитното поле? — попита той.
Пиндор понечи да се втурне и да прегърне баща си, но се спря навреме. Вече не беше момче. Тупна с юмрук гърдите си, какъвто бе поздравът на римляните.
— Татко, Джейк Ренсъм успя да възстанови отслабналото защитно поле над долината.
Тиберий впери суровия си поглед в Джейк.
— Вярно ли е?
Джейк кимна, но добави:
— Не бях сам. — Махна с ръка, за да обхване Пиндор, Марика и Ба'чук. — Четиримата го направихме.
Тиберий ги изгледа изпитателно. Сетне се обърна и пое към замъка. Не изрече нито една дума, не направи нито един жест, но бе очевидно, че те трябва да го последват.
Докато куцукаше към вратите на замъка, той рече:
— Ще ми разкажете какво се е случило насаме. Магистрите също трябва да научат за станалото.
— Сторете път! — извика Гай, който се опитваше да отвори проход в събралото се множество.
В цялата тази суматоха, Марика избърза, настигна бащата на Пиндор и го дръпна за ръкава.
— Старейшина Тиберий, казахте магистрите — рече тя с треперещ глас. — Нали знаете, че магистър Осуин ни предаде?
Джейк пристъпи подир нея с нараснало безпокойство. Нима след всичко, което се бе случило, предателят е оцелял?
Тиберий отвърна с кимване на думите на Марика.
— Знаем. Баща ти и магистър Захур вече уведомиха съвета за неговото предателство.
— Баща ми… — Марика хвана ръката на Джейк, за да не се спъне. — Жив ли е?
Забелязал облекчението ѝ, Тиберий забави крачка и я успокои.
— Разбира се, че е жив. С помощта на някакво заклинание Осуин неутрализирал другите двама магистри, те изпаднали в безсъзнание, той ги вързал и ги хвърлил в една празна килия в подземията. Когато се свестили обаче, успели да избягат.
Вече се намираха пред масивните дървени порти на замъка. Когато влязоха в голямата зала, Марика получи доказателство за думите на старейшината.