Джейк не се почувства комфортно при новината, че подобна корпорация „държи под око“ собственото му семейство.
Досущ като Магелан, тръгнал на околосветско пътешествие, той най-сетне прекоси осеяния с книги под и стигна до вратата. Отвори я и завари на прага Кейди, облечена с долнище на пижама и огромна тениска с емблемата на любимата й в момента пънк-поп група „Атомни Вампири“.
Тя влезе в стаята, без да чака покана.
— У теб ли е?
— Разбира се. Не бих оставил часовника на татко на долния етаж, при положение че Морган Дръмонд е в дома ни.
Чичо Едуард бе поканил Морган да прекара нощта в една от стаите за гости. Джейк знаеше, че едрият англичанин бе спечелил симпатиите на леля му и чичо му, но той самият продължаваше да храни известни подозрения.
Денят бе дълъг и изморителен, изпълнен с полицейски сирени и линейки. Лекарите се погрижиха за раните им, полицаите записаха показанията им. Пред имението бе паркиран патрулен автомобил, в който дежуряха двама полицаи.
В случай, че тези бандити се върнат, бе казал чичо Едуард.
Домът им вече се намираше в безопасност. Кейди се отпусна рязко на леглото на Джейк и събори купчина книги.
— Внимавай! — предупреди я той и се зае да събира и подрежда разпиляното.
Тази купчина съдържаше информация за Атлантида. Повечето текстове не струваха и пукната пара, съдържаха пълни глупости и фантасмагории, но Джейк проявяваше специален интерес към темата за изчезналия континент. Достатъчно бе да погледне ръката си, за да си напомни, че Атлантида не е мит.
На китката си носеше гривна от сребрист магнетит, която сякаш бе излята около ръката му — не се виждаха нито спойки, нито закопчалка. Не можеше да я свали. Върху повърхността й бяха гравирани едва забележими редове, изписани на езика на Атлантида. Джейк отдавна се опитваше да разчете написаното, сравнявайки го с други изгубени езици.
Засега не бе постигнал никакъв успех.
Гривната му бе подарък и награда от старейшината на ур, неандерталското племе, което също живееше в праисторическата долина на Калипсос, земя, която се намираше под закрилата на древна атлантическа технология.
Кейди носеше същата гривна, макар да наричаше своята браслет и да я бе украсила с всевъзможни висулки, използвайки магнетичните й свойства, които ги придържа да не падат. Първоначално Джейк не одобряваше отношението на Кейди към гривната, но експериментите на сестра му в областта на бижутерията разкриха едно необикновено свойство. Гривната привличаше не само желязо, а всеки метал: сребро, злато, дори платина.
Поредната загадка.
След като подреди разпилените книги, Джейк седна с кръстосани крака на леглото и извади златния часовник от джоба на пижамата си. Постави го между себе си и Кейди.
— Откъде крадците са научили, че часовникът е у нас? — Попита Кейди. — Казвал ли си на някого?
— Разбира се, че не! А ти?
Кейди извърна театрално очи.
Не!
Сетне отново сведе поглед към брат си.
— Предполага се, че мозъкът в цялата тази история си ти. Имаш ли някакви теории?
— Единственото, за което съм сигурен, е, че корпорацията Бледсъурт е замесена по някакъв начин.
Много хора в Калипсос знаят, че сме намерили часовника на татко. Може някой да се е разприказвал и това да е стигнало до тук, в нашето време. Не мога да се сетя за друга възможност.
— При това положение можем ли да се доверим на Дръмонд?
— Не зная.
Джейк изпитваше смесени чувства към англичанина. Сигурен бе, че Морган лъже — или най-малкото, не е напълно откровен — относно причината за толкова навременната си поява в дома им. В същото време обаче Джейк не можеше да не послуша и своята интуиция. И бе започвал да харесва едрия англичанин.