Пое си дълбоко дъх и продължи:
— Което ни води до следващия въпрос: защо тези крадци дойдоха за часовника точно сега? Тук сме вече три месеца. Защо тъкмо днес?
И двамата нямаха представа. Замълчаха, всеки от тях бе потънал в собствените си мисли.
Най-сетне Кейди взе часовника и го завъртя в ръка. Погледът й се изпълни с копнеж.
— Помня, когато мама го подари на татко. Бях едва на пет. Той ми позволи да седна в скута му и да навия часовника.
Тя отвори капачето и се взря в циферблата. Стрелките не се движеха. След като бе престоял толкова дълго във витрината, бе спрял да работи.
Кейди започна да върти коронката и да навива механизма. Джейк не понечи да я спре. И двамата бяха опитали какво ли не, за да манипулират часовника, да го накарат да ги пренесе обратно в Пангея, където да продължат издирването на родителите си.
Всичките им опити се бяха провалили.
Трябваше да открият друг начин да се върнат там.
Кейди спря да върти коронката и остави механизма да тиктака в ръката й. Гласът й стана тих и нежен като на малко дете.
— Помня как татко го носеше в джобчето на жилетката си, а аз допирах ухо, за да чуя тиктакането му. Все едно чувах сърцето на татко да тупти.
Джейк видя болката, примесена с щастие, в очите на сестра си.
— Дай и на мен — каза той и взе часовника.
Допря го до ухото си и се заслуша в тихото тракане на финия механизъм. Затвори очи, но вместо пред него да изникне образа на баща му, си представи зъбчатите колелца в часовника. Бе прочел куп книги по часовникарство като част от заниманията си по орология, изкуството за измерване на времето.
Джейк знаеше, че в часовникарството, а и в начина, по който времето се движи, има нещо важно, което му убягва. Продължи да слуша тиктакането с надеждата да получи внезапно просветление. Представи си часовниковия механизъм под металния корпус — прецизното движение на зъбните колелца, пружинните, балансите, осите. Не всички части бяха метални. За да намалят триенето, часовникарите вграждаха в някои движещи се части скъпоценни камъни: рубини, сапфири, изумруди, дори диаманти.
Докато Джейк слушаше тиктакането на часовниковия механизъм, в главата му изникна следната картина. Намираше се отново в Астромикона, разположен на върха на замъка Калакрис в Калипсос и гледаше смаяно огромния механизъм, който изпълваше пространството под купола. Докато часовникът тиктакаше в ухото му, медните колела на Астромикона се завъртяха и разноцветните кристали започнаха да обикалят в орбита около тях. Слънчевите лъчи осигуряваха енергията за въртенето на механизма. Астромиконът бе истински шедьовър на часовникарското изкуство, захранван от слънчева енергия.
Изведнъж Джейк свали часовника от ухото си, обърна се настрани, наведе се и пъхна ръка под леглото, където държеше раницата си. Измъкна я и откачи квадратната значка, забодена от външната й страна.
— Какво правиш? — попита го Кейди.
— Искам да помисля… — отвърна неуверено той, докато в главата му се оформяше една идея.
Сребърната значка бе с размерите на палец, а върху нея бяха инкрустирани четири кристала. В средата бе разположен безцветен кристал, ярък като диамант. Около него във формата на триъгълник бяха разположени три други кристала: рубин, изумруд и леденосин сапфир. Те символизираха четирите основни кристала на Пангея, четирите крайъгълни камъка, на които се основаваше алхимията на този свят.
Джейк се обърна към Кейди.
— Помниш ли, когато в Астромикона поставих фенерчето си, заедно със синия кристал и те се сляха?
— Да, така се получи онзи вледеняващ лъч!
Джейк вдигна часовника на баща си.
— В часовниците като този на татко има кристали. Всъщност скъпоценни камъни: рубини, изумруди, сапфири, диаманти. Ами ако татко е поставил часовника си във вътрешността на някой механизъм от рода на Астромикона? Може би това му е осигурило енергията, необходима за отварянето на портала към нашия свят. Ако това е така, възможно е часовникът на татко да представлява ключ и към други портали.
Кейди сбърчи чело.
— Но нали опитахме какво ли не? Нищо не се получи!
— Казах, че това е ключ. За да можем да го използваме, трябва да намерим съответната ключалка.