В отговор на това Гор стреля с мускета и уби нещастния новозеландец.10
Един от участниците в плаването, чийто неподписан дневник е намерен от Дж. Бигълхол, с абсолютен цинизъм коментира случката по следния начин: „… ако бяхме наказвали всяка недостойна постъпка със същата строгост, скоро бихме изтребили всички туземци и не би имало с кого да търгуваме“.
Самият Кук се изказа по следния начин за престъплението, извършено от Гор: „Описах този случай по думите на Гор и трябва да призная, че не го одобрих, като смятам, че наказанието е прекалено сурово за едно толкова незначително провинение. Достатъчно сме живели сред тези хора, за да разберем как трябва да бъдат наказвани за подобни незначителни простъпки, без да им отнемаме живота“.
Но как се отнася Кук към жителите на земите, които посещава през време на плаванията си? Английските му биографи често подчертават, че великият мореплавател бил необикновено хуманен човек и с радост приобщавал „туземците“ към благата на цивилизацията и за целта раздавал на жителите на Океания европейски животни и семена от европейски селскостопански култури.
В действителност в отношенията си с коренните жители на Океания и Северна Америка Кук се води преди всичко от трезвата сметка.
Кук смята, че за да се принудят „туземците“ към покорство по-изгодни са мирните средства. Но същевременно казва, че при нужда трябва да се прибягва към оръжие.
А що се отнася до „безкористните“ стремежи на Кук да дарява жителите на Океания с европейски свине и кози, както и с различни семена, не може да не отбележим, че той върши тези добрини за умножаване бъдещите приходи на новите английски колонии в южните морета.
Но да се върнем към събитията от пролетта и лятото на 1769 година.
След като измина южно от нос Ник около 200 мили, при нос Търнагейн (нос на второто завиване) Кук пое на север и от 16 октомври 1769 г. до 9 февруари 1770 г. обиколи по посока срещу часовниковата стрелка целия Северен остров на Нова Зеландия. От 10 февруари до 31 март 1770 г. той обиколи по посока на часовниковата стрелка и Южния остров на Нова Зеландия.
Трябва човек да има рядка „географска“ интуиция, за да замисли и осъществи тези обиколни маршрути. Преди 1769 г. никой нямаше понятие за формата на новозеландските земи. Тасман се бе само приближил до западния бряг на двата острова, като взел протока между тях за залив, врязал се далеч навътре в сушата.
И тъй, за първи път в историята на мореплаването бе установено, че тази страна се състои от два големи острова. За шест месеца Кук проучи и нанесе на карта 2400 мили брегова ивица и по същество наново откри Нова Зеландия, като доказа, че тя не е свързана с Южния континент, в съществуването на който той силно се съмняваше.11
През 1893 г. британският адмирал У. Уортън, който за пръв път издава дневниците от първото плаване на Кук, пише: „Всеки, който знае колко трудно е крайбрежното плаване, ще бъде смаян от точността, с която Кук е нанесъл контурите на Нова Зеландия. Не се е случвало друг път при първо изследване брегът да бъде нанесен на карта толкова прецизно.“
По такъв начин наполовина откритата от Тасман загадъчна земя, която мнозина от кабинетните мореплаватели смятат за неделима част от Южния континент, заема истинското си място на картата на света.
Тази земя, впримчена здраво в координатната мрежа, напомня по формата си Италия, но Италия, разкъсана на две от Куковия проток и с нос почти като на Калабрия, обърнат на север; Италия без алпийската дъга и Сицилия; Италия, преместена от 40 и 30° с.ш. на Северното полукълбо в същите ширини на Южното полукълбо. Дори по площ двата острова на Нова Зеландия са приблизително равни на апенинския си антипод.
Климатът в тази страна наподобява западноевропейския — лятото е доста хладно, а зимата топла. На Южния остров средните температури са дори над нулата, естествено, с изключение на Южните Алпи — планински масив на Южния остров с вечно заснежени поднебесни върхове.
Около петстотин години преди Кук в Нова Зеландия пристигнали смели хора. С бързите си канута те били напуснали страната Хаваика, разположена далеч на североизток от Нова Зеландия, може би на Дружествените острови, за да търсят нови земи.
От тропичните култури в прародината на маорите тук можели да виреят, и то само на Северния остров, ямсът, бататите и тарото.
На Южния остров, където тези култури не можели да се отглеждат поради студения климат, преселниците се прехранвали с лов и риболов.
Навсякъде — и на север, и на юг — пришълците от страната Хаваика водели тежка борба за съществуване. Те говорели език, който добре разбирал раиатеецът Тупиа; те запазили обичаите на прародината си, но загубили простодушното безгрижие на далечните си предци.
10
Показателно е, че „диваците“ маори дадоха на тази случка по-справедлива оценка от тази на англичаните. Съветът на местните жители реши, че убитият е извършил кражба, смъртта му трябва да се разглежда като „ута“, т. е. заплащане с кръв, и следователно не подлежи на възмездие.
11
В съществуването на Южния континент се съмнява само Кук. Банкс е убеден, че Южният остров на Нова Зеландия е продължение на Южния континент и води по този въпрос спор с Кук.
Между другото, Кук притежавал феноменалната способност да предсказва контурите на брега, край който плава. Ако кажел, че зад даден нос има обширен залив, в девет случаи от десетте предсказанието се сбъдвало. Той, разбира се, не бил магьосник. Обяснението до голяма степен е свързано с опита му, придобит от дългогодишното картографиране на капризните нюфъндлъндски брегове.