В битката за „батата насъщен“ се оформили чертите на маорския характер — суров и войнствен — и бил създаден своеобразен кодекс на честта.
По времето на Кук на двата острова живеят повече от двеста хиляди маори. Племената (повече от сто) водят началото си от екипажите на различните лодки, пристигнали на времето си от страната Хаваика. Всяка такава група се нарича вака (лодка) и сред членовете й от поколение на поколение се поверяват древни предания.
Между племената на двата острова през цялото време се водят кръвопролитни войни, поради което маорите живеят в укрепени селища („па“) и никога не се делят от оръжието си — бойни секири от нефрит и обсидиан, копия и боздугани.
В изработването на канута маорите са не по-малко майстори от таитяните. Те Ронга Хироа в книгата си „Мореплавателите от изгрев слънце“ описва вдъхновено начините за създаването на тези здрави и сигурни лодки. Справедливо ги оцени и командирът на „Индевър“, който основно се запозна с бита, нравите и материалната култура на новозеландците.
Към края на март 1770 г. „Индевър“ направи престой в протока, който разделя на две части Нова Зеландия. Този широк проток между двата острова бе наречен в чест на командира на „Индевър“ Куков проток.
В Куковия проток, на северния бряг от Южния остров експедицията изследва един голям залив, който получи името на кралица Шарлота. Тука Кук си хареса за пристанище удобното заливче Шип Ков, което по-късно неведнъж посещават корабите на неговите експедиции.
Програмата за изследвания, набелязана в поверителната инструкция, бе изпълнена и Кук можеше с леко сърце да се върне в Англия. Но на съвета, свикан на 31 март 1770 г., той отхвърли варианта за маршрут покрай нос Хорн, тъй като всеки момент трябваше да настъпи зимата.
Кук набеляза друг път: Нова Зеландия — нос Добра Надежда — Англия, но при това предложи до нос Добра Надежда да се плава по непреминат от други маршрут — най-напред в западна посока да се стигне до непознатия дотогава източен бряг на Нова Холандия; покрай него — на север, а след това, като се заобиколи Нова Холандия, през Батавия (Джакарта) по посока на най-южния край на Африка.
Това бе изключително труден маршрут — трябваше да се плава покрай неизследван бряг и да се обикаля откъм изток може би не само Нова Холандия, но и Нова Гвинея; изглежда, Кук не е бил сигурен, че между тях съществува проток.
Предложението на Кук бе прието. На 1 август Кук мина покрай нос Феруел — северозападния край на Южния остров — и пое на запад.
На 19 април 1770 г. Кук стигна 37 хтгж 40 ю.ш. и 149°17 и.д, до най-южния край от източния бряг на Нова Холандия. Най-издадената напред част на този бряг, нанесен на карта от Кук, бе наречен нос Хикс — в чест на първия му помощник. Всички други названия на източноавстралийския бряг, дадени от Кук, са запазени до днес, освен най-първото. На съвременните карти нос Хикс е наречен нос Еверард.
Кук носеше английския превод на едно кратко извлечение от записките на Тасман; по тях приемникът на бележития холандец установи, че нос Хикс лежи на север от Вандименова земя (Тасмания), открита от Тасман през 1642 година. Тасман я бе взел за част от Нова Холандия и Кук не успя да поправи тази грешка — той не забеляза, че по на юг от нос Хикс е източният вход в Басовия проток, отделящ Вандименовата земя от Нова Холандия. Този проток е открит през 1798 година.
На 22 април от „Индевър“ видяха на брега хора. „Сториха ни се много тъмни и дори черни“ — пише Кук.
На 28 април на 34° ю.ш. за пръв път дебаркираха на новооткрития бряг. От „Индевър“ спуснаха ял, с който Кук, Банкс, Соландър и Тупиа слязоха на брега. Малката група тъмнокожи аборигени, като видяха пришълците, изчезнаха в гората, а самата гора зарадва моряците. В нея те забелязаха дори палми.
На 29 април те стигнаха до голям залив. До входа на залива на двата носа се виждаха колиби. Група местни жители бяха се струпали на южния нос.
Аборигените посрещнаха недружелюбно гостите и продължаваха да избягват контакти с белите пришълци.
Местността беше много приятна. На брега растеше не особено гъста гора, а въздухът бе забележително свеж и силният аромат на смола предизвикваше приятно виене на свят. Дърветата в тази гора бяха евкалипти и с описанието им Банкс и Соландър направиха важно ботаническо откритие.
В залива, открит на 29 април, „Индевър“ остана до 6 май. Веднъж, когато Банкс и Соландър се бяха върнали натоварени с различни растения за сбирките си, Кук на шега каза: „Дали пък да не наречем този залив Ботанически?“ Това име, „Ботани бей“, се промъкна неусетно в картите на експедицията и се закрепи в тях.